Тери Пратчет - Масклин

— Виж го ти! Нали ти ги разправяше ония за златните коне! Аз нещо не ги видях тия златни коне! Някой да е видял златен кон? Тоя се раздрънка за златни коне и ме обърка…

Гърдър му се закани с пръст.

— Я не ми викай „тоя“… — започна той.

— А ти не ми викай „момичето ми“ с тоя тон! — изпищя Грима.

Из дълбините долетя гласът на Доркас.

— Не че искам да ви прекъсвам — каза той, — ама ако това се повтори още веднъж, тук долу има хора, които много, ама много ще се ядосат. Ясен си съм?

— Просто малък проблем с кормуването — извика Масклин с бодър глас. После се обърна към другите.

— Вижте сега какво — каза той кротко. — Тия караници трябва да спрат. Натъкнем се на някакъв проблем — и веднага започваме да се дърлим. Не е разумно.

Ангало изпухтя.

— Съвсем добре си вървеше всичко, ама той…

— Млък!

Те се оцъклиха срещу него. Той трепереше от гняв.

— Ох, как ми писнахте всички! — изкрещя. — Срам ме е заради вас! Толкова добре се справяхме! Не съм си загубил толкова време в опити да накарам това да стане, за да ми го провали някакъв си… някакъв си КОРМИЛЕН КОМИТЕТ! Я всичките да ставате и да накарате чуй чудо пак да тръгне! Там отзад има цяла каросерия номи! Те зависят от вас! Разбрахте ли ме?

Те се спогледаха. Надигнаха се сконфузено. Ангало дръпна вървите. Сигналистът оправи знаменцата си.

— Хм-хм — каза Ангало. — Мисля… такова, мисля, че малко първа скорост ще дойде добре тука, някой да има възражения?

— Добра идея. Давай — каза Гърдър.

— Само внимавай — добави Грима.

— Благодаря — учтиво рече Ангало. — ТИ съгласен ли си, Масклин? — добави той.

— М-м? А, да. Да. Чудесно, Давай.

Поне сгради вече нямаше. Камионът бръмчеше по пустия път. Едничкият му останал здрав фар разпръскваше бяло сияние в мъглата. Една-две коли ги пресрещнаха от другата страна на шосето.

Масклин знаеше, че скоро трябва да потърсят къде да спрат. Трябваше да има някакъв покрив и да е далеч от човеците — ама не много далече, защото той беше доста уверен, че има още сума ти неща, които ще потрябват на номите. Може би отиваха на север, но ако вървяха точно натам, то си беше чист късмет.

И точно в този момент — уморен, ядосан и когато много-много не обръщаше внимание на гледката пред себе си — видя Рязко Смъкнати Цени.

Нямаше никакво съмнение. Човекът се беше изправил насред пътя и размахваше фенера си. До него имаше кола със синя мигаща светлина на покрива.

И другите го бяха видели.

— Рязко Смъкнати Цени! — изхленчи Гърдър. — Ей го там, пред нас!

— Дай газ — мрачно каза Ангало.

— Какво смяташ да правиш? — попита Масклин.

— Ще проверя как фенерът му може да се сбори с камион! — промърмори Ангало.

— Не можеш да постъпиш така! Не можеш да газиш хората с камиони!

— Това е Рязко Смъкнати Цени — каза Ангало, — а не хора!

— Той е прав — обади се Грима. — ТИ каза, че сега не трябва да спираме!

Масклин сграбчи вървите и рязко дръпна едната. Камионът се извъртя встрани точно когато Рязко Смъкнати Цени изпусна фенера си и със забележителна скорост се метна в храсталака. Чу се „бам!“ — каросерията се бе ударила о колата. После Ангало отново хвана вървите и подкара камиона по нещо, което можеше да се нарече и права линия.

— Не трябваше да го правиш — каза той кисело.

— Да сгазиш Рязко Смъкнати Цени си е нещо съвсем редно, нали, Гърдър?

— Абе, таквоз… — Гърдър погледна сконфузено Масклин, — … всъщност, не съм много сигурен, че беше точно Рязко Смъкнати Цени, да ти кажа. Първо, дрехите му бяха по-тъмни. Пък и тая кола с лампата…

— Да, ама имаше остра шапка и ужасен фенер!

Камионът се блъсна в насипа, отнесе голяма буца пръст и пак връхлетя върху шосето.

— Ама както и да е — каза доволно Ангало, — всичко това вече е зад гърба ни. Оставихме Арнолд Брос (създаден в 1905) там, в Магазина. Тия работи повече не ни трябват. Не и Навънка.

Макар че в кабината беше шумно, тези думи предизвикаха някаква особена, тяхна си тишина.

— Ама то си е вярно — защити се Ангало. — И Доркас така мисли. И много от по-младите — също.

— Ще видим — каза Гърдър. — Както и да е, подозирам, че щом Арнолд Брос (създаден в 1905) някога е бил някъде, то той е навсякъде.

— Какво искаш да кажеш с това?

— И аз не съм много сигурен. Трябва да помисля доста върху него.

Ангало изпухтя.

— Ами мисли си тогава. Само че аз не вярвам. То вече не важи. Изобилен Пазарлък да се обърне срещу мен, ако не съм прав — добави той.

С ъгъла на окото си Масклин съзря синя светлина. Над колелата на камиона имаше огледала и — нищо че едното беше строшено, а другото — изкривено — те все пак един вид вършеха работа. Светлината идваше иззад камиона.