Тери Пратчет - Масклин

— Ами фаровете? — попита Масклин.

Ангало разцъфна в усмивка.

— Дай сигнал за фаровете — изкомандва той на нома със знаменцата. — Ето какво направихме: вързахме конци на копчетата…

Нещо изщрака. Голяма метална бариера се задвижи напреки на предното стъкло, като избърсваше капките. Известно време я гледаха втренчено.

— Всъщност не осветява много-много, нали? — обади се Грима.

— Объркали сме копчето — измърмори под носа си Ангало. — Дай сигнал да оставят така чистачките, ама да включат и фаровете.

Под тях се чу сподавен шум от караница, после нещо пак изщрака. Кабината веднага се изпълни с унилия тътен на човешки глас.

— Всичко е наред — каза Ангало. — Това е просто радиото. Само че не са ФАРОВЕТЕ, така му кажете на Доркас.

— Знам какво е радио — обади се Гърдър. — Няма какво да ми обясняваш какво е радио.

— И какво е тогава? — попита Масклин. Той не знаеше.

— Само за двайсет и девет и деветдесет и пет. С допълнителни батерии — занарежда Гърдър. — С дълги вълни, УКВ и автореверс на касетата. Изгодно Предложение — Няма да се Повтори.

— Дълга вълна, у кафе и авто-ревер? — попита Масклин.

— Да.

Гласът от радиото продължаваше да дудне:

… лемия пожар в историята на града. Пожарникари дойдоха чак от Нюпшун. Междувременно полицията издирва един от камионите на Магазина, видян за последен път да го напуска точно преди…

— Фаровете. Фаровете. Третото конче поред — започна да нервничи Ангало. След пауза от няколко секунди уличката пред камиона изведнъж се окъпа в бяла светлина.

— Трябваше да са два, ама единият се счупи, когато тръгвахме от Магазина — каза Ангало. — Е, какво, готови ли сме?

— … всеки, който види това превозно средство, да се обади в полицията на Граймторп на теле…

— И изключи радиото — добави Ангало. — Това мучене ми лази по нервите.

— Ще ми се да можехме да го разбираме — каза Масклин. — Сигурен съм, че са доста интелигентни, ама като не им разбираме… — Той кимна към Ангало. — Добре. Да тръгваме.

Този път сякаш беше много по-добре. Камионът издрапа криво-ляво покрай стената, после изведнъж литна плавно като волна птичка по тясната уличка — към светлините в далечния й край. Щом камионът излезе извън мрачните стени, Ангало изкомандва да натиснат спирачките и машината спря — само с лек подскок.

— Накъде? — попита Ангало. Масклин го погледна като ударен с мокър парцал.

Гърдър затършува из тефтера.

— Зависи за къде сме тръгнали — поясни той. — Търси табели, на които пише… ъъ… Африка. Или, да речем, Канада.

— Има някаква табела — Ангало се вторачи в нея през дъжда. — Пише „Център“. После има една стрелка и пише — и той метна бърз поглед, — „Етно…“

— „Еднопосочна улица“ — измърмори Грима.

— „Център“ май не звучи като много добра идея — каза Масклин.

— Май и на картата не мога да го намеря — обади се Гърдър.

— Тогава ще тръгнем в другата посока — каза Ангало и дръпна един конец.

— Пък и за Еднопосочната улица не знам — рече Масклин. — Мисля, че по нея трябва да вървиш само в едната посока.

— Ама ние точно това правим — каза самодоволно Ангало.

Камионът се изтърколи по страничната улица и старателно се чукна о тротоара.

— Дай на втора — каза Ангало, — и още малко газ.

Една кола, която се движеше срещу камиона, бавно сви край него. Клаксонът й звучеше — поне за ушите на номите — като отчаяния вой на сирена в мъглата.

— Такива шофьори хич не трябва да ги пускат по пътищата — рече Ангало. Чу се тежко „туп“ и останките от една улична лампа хвръкнаха във въздуха.

— Я гледай какви идиотщини са набучили но шосето — добави той.

— Помни, че трябва да показваш разбиране към другите на шосето — свирено изръмжа Масклин.

— Че аз нали показвам? Не се блъскам в тях, нали? — отвърна Ангало. — Какво изхрущя така?

— Май някакви храсти — каза Масклин.

— Видя ли какво искам да ти кажа? Що слагат такива работи по шосето?

— Мисля, че шосето май ти се пада малко по-отдясно — каза Гърдър.

— И се мести на всичкото отгоре! — начумери се Ангало и леко подръпна дясната връв.

Беше почти полунощ — а Граймторп не е кой знае колко оживен, след като се стъмни. Ето защо никой не се буташе да се блъска в камиона, докато той се плъзна по шосе „Олдърман Сърли“, зави и изрева по булевард „Джон Ленън“ — огромен, жълт и бая поочукан под жълтеникавата тенекиена светлина. Дъждът беше спрял, но през шосето се кълбяха вълма от рехава мъгла.