Тери Пратчет - Масклин

Беше почти мирно и тихо.

— Надясно, трета скорост — изкомандва Ангало, — и малко по-бързо. Каква е тази табела, дето се задава пък сега?

Грима и Масклин изпружиха вратове.

— Май пише нещо като „Пътят ни работи“ — озадачено каза Грима.

— Добре звучи. Ей, вие долу, я дайте малко газ.

— Да, ама — обади се Масклин, — защо ще го пишат? Искам да кажа, разбирам да бяха написали „Пътят не работи“. Ама защо ще пишат, че работи?

— Сигурно значи, че вече няма да слагат по него разните му там бордюри, лампи и храсти — каза Ангало. — Може би…

Масклин се наведе над ръба на платформата.

— Спри! — изкрещя той. — Спри колкото можеш!

Бригадата на спирачния педал погледна нагоре в почуда, но се подчини. Чуха се писък на гуми, крясъци на изхвърлени напред номи и, накрая, много хрущене и трещене откъм предната част на камиона, докато той се плъзгаше през разнообразни бариери и конуси.

— По-добре ще е — обади се Ангало, когато камионът най-накрая спря, — да има някоя свястна причина за всичко това.

— Ударих си коляното — изхленчи Гърдър.

— Няма вече шосе — просто каза Масклин.

— Много ясно, че има — озъби се насреща Ангало. — Ние нали сме на него?

— Погледни надолу. Дотук беше. Просто погледни надолу — каза Масклин.

Ангало се втренчи в пътя пред тях. Най-интересното беше, че пътят го нямаше. После се обърна към сигналиста.

— Ще може ли, ако обичаш, само мъничко така назад? — каза той с тихичък гласец.

— На косъм ли? — попита сигналистът.

— Я не се занасяй — каза Ангало.

Грима също се беше втренчила в ямата на шосето. Беше голяма. И дълбока. От дълбините й стърчаха няколко тръби.

— Понякога — каза тя, — си мисля, че човеците въобще не знаят как точно се използват думите.

Докато камионът внимателно се отдалечаваше от ямата на заден ход, след като потроши едно-друго и премина по тревата — и докато пътят отново се разчисти, Грима прелисти пак „Правилника“.

— Време е да си имаме едно наум за това — каза тя. — Не можем да приемаме, че всяко нещо означава онова, което гласи. Тъй че нека караме по-бавно.

— Съвсем безопасно си карах — нацупено каза Ангало. — Не е моя грешка, че все накриво върви.

— Тогава карай бавно.

Взираха се смълчани в търкалящия се под тях път.

Отпред цъфна друг знак.

— „Въртележка“ — каза Ангало. — И отдолу е нарисуван кръг. Добре. Някакви идеи?

Грима отчаяно запрелиства „Правилника“.

— Веднъж видях нарисувана въртележка — обади се Гърдър. — Ако това може да ни е от помощ. Имаше я в „Отиваме на панаир“. Голямо блестящо нещо и по него има много позлата и кончета.

— Сигурна съм, че не става въпрос за това — промърмори Грима, докато трескаво обръщаше страниците. — Сигурна съм, че тук имаше нещо подобно, някаква…

— Позлата, а? — каза Ангало. — Във всеки случай, сигурно лесно ще я забележим. Мисля — той хвърли поглед към Грима, — че може да пуснем малко трета скорост…

— Точно така, мистър Ангало, сър — рече сигналистът.

— Позлатени коне не виждам — каза Масклин. — Да знаете, не съм съвсем сигурен…

— И трябва да се чува бодра музика — добави Гърдър, доволен, че и той има някакъв принос.

— И бодра музика не чу… — започна Масклин.

Чу се продължително изсвирване на клаксон. Шосето свърши и го смени насип, покрит с храсталак. Камионът го изкачи с рев, всичките му колела изведнъж се откъснаха от земята, после той тупна от другата страна на въртележката и продължи още малко по отсрещния път, като залиташе насам-натам. Повървя и спря.

В кабината отново настъпи тишина. После някой изхленчи.

Масклин допълзя до ръба на платформата и се вгледа в уплашеното лице на Гърдър, който висеше отдолу.

— Какво стана? — изхлипа той.

Масклин го изтегли горе, където нямаше нищо страшно, и го поизтупа.

— Мисля — каза той, — че макар табелите да казват онова, което искат, онова, което казват, не е онова, което искат да кажат.

Грима се измъкна изпод „Правилника“. Ангало размота от себе си вървите и откри, че гледа право в бясната й смръщена физиономия.

— Ти — каза тя, — си пълен идиот. И си се вманиачил по скоростите! Що не СЛУШАШ какво ти се говори?!

— Я не ми дръж такъв език! — разтрепери се Ангало и заотстъпва. — Гърдър, кажи й, че не може да ми държи такъв език!

Гърдър седеше на ръба на платформата и трепереше.

— Що се отнася до мнението ми в момента — каза той, — тя може да ти вика както си иска. Карай, момичето ми.

Ангало му метна кръвнишки поглед.