Тери Пратчет - Масклин

— О, не — прошепна Ангало, докато фигурата кръстосваше с клатушкане пода. — Видя ли какво има в устата му?

— Това е цигара. Виждал съм и при други човеци. И какво? — рече Масклин.

— Запалена е — каза Ангало. — Мислиш ли, че тя въобще може да подуши тоя бит-син?

— И какво ще стане, ако и той се запали? — попита Масклин. Подозираше, че знае отговора.

— Вика „буффф!“ — отвърна Ангало.

— Само „буффф“?

— „Буффф“ е достатъчно.

Човекът се приближи. Сега Масклин различаваше очите му. Човеците не ги биваше много да забелязват номите дори когато те стояха неподвижно, но дори и човек би се позачудил защо камионът сам се разхожда из гаража посред нощ.

Охрана стигна до кабината и бавно се протегна към дръжката. Фенерът му освети вътрешността през страничното стъкло и в този миг Гърдър се надигна, треперещ от гняв.

— Махни се оттук, сатана! — изкрещя той, сякаш в светлината на прожектор. — Подчини се на заповедите на Арнолд Брос (създаден в 1905)! Тук Не Се Пуши! Изходът е там !

Лицето на човека се разпълзя в бръчки на дълбоко смайване и тогава, бавно като облаците, носещи се по небето, го покри паниката. Той пусна дръжката, обърна се и — доколкото го можеше един човек — се понесе с бясна скорост към вратичката. И докато си се носеше, горящата цигара падна от устата му, преобърна се във въздуха — и пак, и пак — и бавно се спусна на пода.

Масклин и Ангало се спогледаха. После погледнаха сигналиста.

— Давай! — изкрещяха те.

Миг по-късно целият камион се затресе, а отборите бодро подхванаха сложния процес с превключването на скорост. После той мръдна напред.

— Бързо! Бързо, казах! — изкрещя Масклин.

— Какво става? — изкрещя и Доркас. — Ами вратата?

— Ще я отворим! Ще я отворим!

— Как?

— Е, не изглеждаше много дебела, нали?

За човеците светът на номите е забързан свят. Номите живеят толкова бързо, че нещата, които се случват покрай тях, им изглеждат бавнички, тъй че камионът сякаш бавно се понесе по пода, издрала по рампата и съвсем безгрижно фрасна вратата. Последва протяжен грохот и шум от раздиращ се метал, нещо изстърга по покрива на кабината — и изведнъж вече нямаше никаква врата, а само мрак, целият набучен със светлини.

— Наляво! Тръгвайте наляво! — изкрещя Ангало.

Камионът бавничко се размота, мързеливо трясна някаква стена и лекичко се изтърколи по улицата.

— Давай! Не спирай! Сега направо!

Ярка светлина за миг проблесна върху отсрещната стена. И после зад тях нещо рече „буффф“.

По-късно, когато се стигна до написването на следващите глави от „Книга на номите“, писаха, че краят на Магазина започнал с „бам!“ Това не е вярно, но го писаха така, защото „бам!“ звучи по-впечатляващо. Всъщност звукът на кълбото от жълтооранжев огън, което се изтърколи от гаража, помело останките от вратата, приличаше повече на онзи, с който гигантско куче лекичко си прочиства гърлото.

Буффф.

По онова време номите не бяха в подходящо положение да му обърнат голямо внимание. Повече ги засягаха шумовете от разни други неща, които почти се блъскаха в тях.

Масклин беше подготвен за другите превозни средства по шосето. В „Правилника за движение по пътищата“ пишеше сума ти неща във връзка с тях. Много беше важно да не се блъскаш в тях. Онова, което го тревожеше, беше, че те явно бяха страшно навити да се блъскат в камиона. Издаваха продължителни мучащи звуци — като болни крави.

— Малко наляво! — кресна Ангало. — После надясно — само на косъм, после давай направо!

— Косъм ли? — провлече сигналистът. — Май не знам никакъв знак за косъм. Можем ли…

— По-бавно! Сега малко наляво! Трябва да минем от другата страна на пътя!

Грима надникна над „Правилника за движение по пътищата“.

— Ние СМЕ от дясната страна!

— Да, ама на нас трябва да ни се пада отляво!

Масклин навря пръст в страницата пред себе си.

— Тук пише, че трябва да покажем раз… разбиване…

— Разбиране — измърмори Грима.

— Разбиране спрямо останалите на шосето. — Един трус го метна по очи. — Това пък какво беше?

— Това бяхме ние, когато се качихме на бордюра! Надясно! Дясно!

Пред погледа на Масклин се мярна ярко осветена витрина — само миг, преди камионът да се вреже в нея странично и да тупне пак на шосето под душ от стъкълца.