Тери Пратчет - Масклин

Графът се почеса по брадичката:

— Искате да ви издам тайни на отдела?

— Милорд — остро се намеси Гърдър, — ако ще предприемаме тази отчаяна стъпка, жизненоважно е да се разкрием един пред друг и да споделим знанията си.

— Вярно е — подкрепи го Масклин.

— Тъй, тъй — сухо добави Гърдър. — До един трябва да действаме за доброто на всички номи.

— Добре казано — рече Масклин. — И точно затова Канцелариите на свой ред ще научат всички номи, които помолят за това… да четат.

Последва тишина. Прекъсна я немощното хъхрене на Гърдър, който се опитваше да не се задави.

— Четенето… — започна той.

Масклин се разколеба. Е, вече бе стигнал дотук. Можеше да се справи и с това. Видя, че Грима се е втренчила в него.

— Жените също — каза той.

Този път Графът изглеждаше изненадан. От друга страна, Баронесата се усмихваше. Гърдър все още сегиз-тогиз изскимтяваше.

— По рафтовете в Книжарницата има всякакви книги — подхвана храбро той щафетата. — Каквото и да поискаме да правим, има книга, в която пише как се прави. Но тук ще ни трябват много хора, за да ги прочетат, тъй че да намерим онова, което ни трябва.

— Мисля, че нашият приятел от Канцелариите би желал чаша вода — заключи Графът. Май го бе обзел новият дух на общност и сътрудничество.

— Младежо — обади се Баронесата, — онова, което казваш, може и да е вярно, но дали тия ценни книги могат да ни научат как да управляваме тия камиони?

Масклин кимна. Точно за това беше готов. Грима приближи отзад. Влачеше тънка книга, голяма почти колкото нея. Масклин й помогна да я изправи, тъй че всички да я виждат.

— Гледайте, на нея са написани думи — гордо каза той. — Вече съм ги научил. Тук пише… — докато изговаряше всяка дума, я посочваше с копието си. — Правилник… за… движение… по пътищата. ПРАВИЛНИК ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Вътре има картинки. Щом научиш правилника за движение по пътищата, можеш да караш. Поне така пише. Правилник за движение по пътищата — несигурно добави той.

— А аз се опитах да схвана какво значат някои думи — каза Грима.

— Да, тя прочете това-онова — подкрепи я Масклин. Не можеше да не забележи, че този факт заинтересува Баронесата.

— И туй ли е всичко? — попита Графът.

— Ъъ — отвърна Масклин. Самият той се бе тревожил за това. Имаше смътното чувство, че няма да е толкова лесно, но сега не беше време да се шашка за подробности, които могат да се доуточнят по-нататък. Какво беше казал абатът? Важното нещо, когато си водач, не е толкова дали си прав или крив, а дали си уверен. Да си прав помагаше, естествено.

— Ами, аз отидох и хвърлих едно око в гнездото на камионите, искам да кажа гаража, тази сутрин — заразказва той. — Ако се изкатериш, можеш да видиш какво има вътре. Пълно е с лостове, колела и разни там всякакви работи, но май можем да разберем кое за какво е. — Той пое дълбоко дъх. — Не ще да е много мъчно, иначе как така човеците ще го могат.

Номите трябваше да го признаят.

— Колко интригуващо! — рече Графът. — Мога ли да попитам, какво бихте поискали от нас сега?

— Хора — просто отвърна Масклин. — Колкото можете да прежалите. Особено онези, които не можете да прежалите. Пък ще трябва и да ги храним.

Баронесата хвърли поглед на Графа. Графът кимна. Кимна и тя.

— Бих искала само да попитам туй младо момиче — рече тя, — добре ли е? Искам да кажа, туй четене…

— Аз схващам само някои думи — бързо отвърна Грима, — като Ляво, Дясно, Велосипед…

— И не сте изпитали никакво усещане за повишено налягане вътре в главата? — внимателно попита Баронесата.

— Всъщност хич не, мадам.

— Хммм. Това е извънредно интересно — изкоментира баронесата, неподвижно втренчена в Гърдър.

Новият абат беше седнал.

— Аз… ъъ… аз… — започна той.

Масклин изстена вътрешно. Беше си мислил, че ще е мъчно да се научиш да караш, да научиш как работи камионът, да се научиш да четеш , но това бяха, ами, просто задачи. Още преди да си започнал, можеше да видиш къде е мъчното. Ако работиш по тях достатъчно дълго, задължително все някога успяваш. Излезе прав. Мъчното нещо щяха да са всичките тия хора.

Излязоха двайсет и осем.

— Не стигат — каза Грима.

— Все е начало — възрази Масклин. — Лека-полека ще станат и повече. И всички трябва да се научат да четат. Не добре, но поне горе-долу да се справят. После трябва да научим петима от най-добрите как да учат другите да четат.

— Това как го измисли?

— Нещото ми го каза. На това му викат анализ на критичния път . Това ще рече, че все има нещо, което трябва да се направи първо. Например, ако искаш да строиш къща, ще ти е необходимо да знаеш как се пекат тухли, а преди да се научиш, трябва да знаеш коя глина да използваш. И тъй нататък.