Григор Пърличев: Войводата

НАД ГАЛИЧНИК В РЕКА от писък ечат висините.

Каква ли беда тоя път

събрала е вкупом сред село мъжете, жените,

та жалостно всички редят?

„Дали над поля житоносни градушка захваща,

или скакалци са дошли?

За данък ли кървав султанът войници изпраща,

или са еничари зли?

О, ни над поля житоносни градушка захваща,

нито скакалци са дошли.

Султанът войници за кървава дан не изпраща,

не идат еничари зли! —

Албанци убиха войводата наш, нашта слава,

млад Кузман, героя прочут.

Селата, горите ни сенчести ще осквернява

от днеска разбойникът лют.“ —

Така земеделци, слуги на Деметра, орачи

приказваха сглас наскърбен,

жени си деряха лицата и люти палачи

проклеваха с вик ужасен.

Пълзеше мълвата навред по селения бедни —

то сякаш Борей лекокрил

зловещо повяваше, по планините съседни

бедата велика вестил.

И ронеха сълзи, дочули за тоя слух страшен

вдовица, сирак, силен мъж;

стоеше орачът сред нивата зяпнал, уплашен —

ударен от гръм изведнъж…

ПРИПАДАШЕ ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР; На прага пред къщи

седеше красива жена

на средни години; и скръстила лакти могъщи

на силните си колена,

оглеждаше тежката пушка, която отлично

бе лъснала с въглен разтрит;

в снагата тя бе амазонка, с лице героично,

с достоен и почетен вид:

Не бяха годините прежната хубост изтрили,

не бе тя привела глава,

все оше бе сочна и млада, и пълна със сили! —

Бе клетата Неда това,

на Кузмана свидната майка, притихнала цяла,

потънала в размисъл лош,

забола очи във земята, че беше видяла

нерадостен сън тази нощ.

… В дома й в миг рухнаха всички колони, остана

сред нейния почетен дом

едничка! Крепеше тя тежкия покрив, тавана

във тоя внезапен разгром.

Но змейове зли, огнеоки, за миг я увиха,

задърпаха бясно отвред;

и покривът рухна и стана той гробница тиха

за змейове мъртви безчет…

Тя плю на съня, но останаха грижите черни —

цял рой разлютени пчели —

и те я обсаждаха с мисли жестоки, неверни,

неканени гостенки зли.

При всеки шум чело намръщено вдигаше Неда

и поглед с надежди богат,

но Кузман на път към дома не могла да съгледа,

повяхваше тя като цвят.

Смутен подминаваше всеки вдовицата лична —

при нея не спря ни един

дори да й каже поне за съдбата трагична

на Кузман, едничкия син, —

крило за дома и за майката с участ нелека;

страшилище грозно и враг

за люти харпии албанци, плячкосващи Река,

разплакващи всеки сирак…

В котела вода ще налее (ей пламък се вие,

език се издига червен) —

сина си от лют пот, от прах и от кръв да измие…

И идва си той, но студен…

Тя вижда го още със сабя, с пищови грамадни

препуснал на коня, герой,

владетел безстрашен, велик в планините прохладни,

а тук, — просто син, трижди свой.

Той често летеше, поля и гори прокопитил,

с разбойници битка подел,

и с верни другари се връщаше все победител,

постигнал желаната цел.

НО ТРОПОТ ОТ МНОГО НОЗЕ тишината задави —

сред глъчка и говор голям

четирима албанци със труп на ръце, гологлави,

пристъпваха бавно насам.

Те потни положиха тежкия труп пред вратата,

сред всички стълпени. За миг

във тяло едно се събраха на всички телата,

викът им — в един общи вик!

Отвсякъде с тъжни ридания всички се свеждат

и почват сред общия куп

за нещо най-скъпо на тая земя да нареждат

на Кузман на хладния труп.

А верният кон, цял във кръв, при трупа сам отива,

процвилва, героя зове,

с ковано копито, тъжовно отпускайки грива,

гърба на земята кове.

И втурва се майката с трепет и се колебае,

ала по всеобщия вик

отгатва бедата… Припомня съня си… Ридае!

И нейния глас еква в миг —

лют рик на лъвица една, от която ловците

са грабнали лъвче! Тогаз

дори и в очите най-сухи напират сълзите,

омеква най-твърдият глас.

Събужда викът в поле и гора ековита,

полита над дол и над рът

и Неда забрадка раздира, коси в миг разплита

и страшен нараства плачът.

— Страхливи орачи — провиква се тя към тълпата, —

да видя сторете ми път!

Млъкнете, о, вие, ненужен товар на земята,

безсмислен е вече плачът!

На Кузман му стигат и моите сълзи злочести,

едничка награда и чест.

А вие плачете за щерки и млади невести —

раабойнишка плячка от днес!

Страхливци, кому се надявате? Кузман загина

и мъртъв лежи между нас.