Григор Пърличев - Войводата

и дързостно, от един път,

от нейната гръд опечалена буйно избликна

през свитите устни гневът:

— Отново ли нагли грабители, скитници боси

по стар път ти ще поведеш?

И пак ли, разбойници, всеки в душата си носи

ламтеж за палеж и грабеж?

Не се ли замисляте, клети, как божия казън

във днешния ден ви срази?

Или пък се радвате: Кузман е вече наказан,

а Неда пролива сълзи?

Но Река и други борци занапред ще отхрани.

и аз ще съм техния вожд,

догдето до крак ви избия с бойците отбрани

или ме прониже ваш нож.

Защо ми е тоя живот, ако не за разплата? —

В туй виждам аз смисъл дълбок:

да търся победа или да умра във борбата,

ако е решил моят бог.

Живота си бих драговолно отдала да мога отново

сина си да видя аз пак.

Напразно го хвалиш, ненужно е твоето слово —

на моята вяра си враг.

Какво от това, че е Кузман коварно почетен? —

Омразен е вражият дар,

Не ми се харесва венецът, лукаво изплетен

със помисъл подъл и стар.

Похвали плетат му албанските майки, сестрите

на тия, що Кузман изби —

че те храбростта му възпяват, оплаквайки дните

на техните тежки съдби.

А вашите думи пак глас за насилие бяха —

ще грабите бедни раи, —

спокойна да бъде на Кузман злочестата стряха…

Тъй каза ти, не утаи:

Но ти със слова многошумни недей ме смущава!

Домът ми ще бъде свещен,

защото оръжие още във него остава,

барут още има у мен.

И Неда защитница смела е. Даже мнозина

от вас да се струпат със стръв,

със мен ще е бог. И във битката вашта дружина

ще бъде белязана с кръв.

Но мъртвия Кузман на рамо сте носили вие

тъй дълго. И в свойта тъга

не ще почне Неда тук още от днес да се бие

и кръв да пролива сега.

О, нека тук всички сега закълнат се и нека

те своята клетва сдържат,

че няма от днес вече в многострадалната Река

грабежите да продължат.

Ако ли, мъже, не опазите клетва страхлива —

ще бъда готова от днес

да почна война! Аз не мога да: бъда щастлива,

щом моят народ е злочест! —

Народът настръхна в предусет за грозна развръзка.

Албанецът пък отстрана

се вглеждаше тих, изумен от природата дръзка

на гордата строга жена.

И всеки се сепна и клетва закле се, на края.

пред всичките във тишина,

че никога повече няма да граби във тая

тъй многострадална страна.

И мъртвия, тежест огромна, в ръцете си Неда

понесе напред с лекота,

народът пък сякаш вълна се понесе в безреда,

и пътната скръцна врата,

подобно на бик разлютен. Неда с тялото мина.

За всичките нямаше път

напълни се дворът широк пред дома, но мнозина

останаха вън да стоят.

И плачейки жално, се блъскаше шумно тълпата —

посягаше всеки смутен

с любов да подхване, да вдигне на Кузман главата

да види лика му студен.

А Неда в ръцете със леконосимото тяло

и със непокрита глава,

със смътно стенание спира на всяко стъпало,

изкачва се бавно, едва.

И ето че тя пред високото ложе възлиза,

там, где престаряла жена

полага мъртвеца, намята му свилена риза,

извезана със светлина.

Коя си ти, жено, която в тъгата неверна

стоиш със студено лице?

Това е калугерка стара — Фотина със черна

забрадка и с твърдо сърце

Тя в гробния мрак е изпратила вече мнозина

и черният лъх на смъртта

втвърдил е студеното силно сърце на Фотина;

молитвите чести в нощта

са я омъдрили. И както скала непристъпна

издържа на гневен прибой —

спокойна и хладна, тя гледашегтледката тръпна

и слушаше грозния вой.

Съблече покойника и се показаха рани,

по-грозни от ужас дори.

Щом Неда видя му гърдите — пробити, раздрани,

очите си с длани прикри,

и цяла изтръпна усети, че туй я покъртва!

Еринии сякаш със бяс

преследват я; че’ло прикри със ръце полумъртва

и падна примряла без глас!

Жени се притичаха, леко отвред я подлавят,

и, нежна опора в беда,

повдигат я, бледна отново на крак я изправят,

наплискват я с хладна вода…

Щом Неда съвзе се с въздишка от мъки сурови,

очи тя отвори за миг,

отвори ги тя, но за плач и страдания нови,

за сълзи, за стон и за вик.

Фотина мъртвеца положи в голямо корито,

обля го с водата сама,

която бе Неда приготвила, вярвайки скрито,

че жив ще го къпе дома.

Дордето обливаше раните кървави, прашни,

със глас трепетлив и суров

запя тя за грешния свят и за мъките страшни

на многострадалния Йов.

И бе песента като нея — сурова, безстрастна,