Григор Пърличев - Войводата

в ръка с дамаскинята сабя, двуостра, разкошна!

На коня му бързият бяг

последваха десет бойци! И в атаката мощна

удариха с вик своя враг,

подобно на тежка вълна! И на боя в разгара

излъчваха ярост и бяс!

Мнозина албанци се мятаха сякаш в превара

и рухваха вече без глас!

Неравен бе боят! Съдбата го беше решила —

умря не един ваш юнак

с желязна гръд, с медни ръце, с мъжка сила! —

Че всеки е смъртен все пак…

Бръз себе си цялата тежест на боя постави

на Неда любимият син —

пред цялата вража фаланга самин се изправи

подобно сторък исполин.

И конят му литваше там, накъдето покаже

стопанинът непобедим,

подобно змия. Бе готов всеки враг да премаже,

спасяващ ездача любим.

Светкавица огнена — Кузман разпален летеше,

препускаше мощен и твърд,

и сякаш гласът му бе гръм — страховито ехтеше

и ударът негов бе смърт!

Напред! И назад! И навред! И навсякъде първи!

И в боя най-страшен, най-гъст

се врязва със сабята! Багрят албанските кърви

планинската алена пръст!

А конят му цвили с юзда във уста белопенни,

в победата взел своя дял,

и тъпче горещи тела! И мъжете ранени

се мятат със вик полудял!

Пред наште очи изумени се беше показал

зъл дух — отмъстител с крила,

защитник на бедните във справедливата казън,

наказващ за гнусни дела.

Не бе сякаш смъртен. На боя неравен във ада

от сабята, светкаща с жар,

албанците падаха, както ракойката пада

под острия сърп на жетвар.

СМЪРТТА НА АЛБАНЦИТЕ стресна водача Махмута

и литна той, сякаш орел,

за кървав двубой! И пред Кузман за битката люта

изстъпи се, чело навел,

свил вежди и втренчил във Кузман зеници, орлови;

от ярост, от бяс обладан,

в ръце с огнедишащи тежкоковани пищови,

във зъби със крив ятаган!

И изстрелът двоен от двете дула екна, блясна!

Куршумите с писък голям

потърсиха живо месо! И единият драсна

героя по рамото, там,

където със ключица свързва се рамо желязно,

а другият, взел грешен път,

заби се в праха по земята, изсъскал напразно,

отминал край живата плът.

Горчиво усмихнат, героят пред него застана

и коня пришпори за бой!

Махмут не успя да похване дори ятагана —

превари със сабята той

и в миг дамаскинята светна! Той право заби я

без милост във бялата плът

отляво на гърлото, дето могъщата шия

израства от силната гръд!

Сред твърдите кости тя стрелна се бързо и леко

и сякаш без никаква злост

До дясната мишница стигна желязото; меко

разсичащо мишци и кост.

И както зелен дъбов клон леко пада в гората

от брадва на силен секач,

тъй свлече се първо главата и с нея ръката

на нашия храбър водач.

И рухна и той сред тълпата със ужас събрана

на мъртвите в грозния куп

и шурнаха пенести струи от страшната рана

на още горещия труп!…

НА КУЗМАН ЦЪФТЯЩОТО ТЯЛО не много дълбоки

безброй малки рани побра,

но стигнаха множество рани големи, жестоки

и чак зад самите ребра.

Но смелост и ярост излъчващ, на бой ненаситен,

той още се хвърляше пръв,

летящ като огън! А вече боецът изпитан

изгубваше своята кръв!

И щом животворният ручей пресекна, той трепна,

замря с побеляло чело,

полегна връз коня и някакви думи прошепна,

и рухна от свойто седло.

Тъй дъб исполински, на бурите горд победител,

постига жестока съдба —

сече го строител на лодки! Самият строител

пък пада убит от дъба… —

Албанецът млткна, а майката, що дотогава

мълчала бе, пак изпищя,

отпадна внезапно, приведе се и заприпява

над Кузман, над мъртвия тя.

Тълпата заплака, залюшка се; както вълните

се люшкат край морския бряг.

Когато на плач се наситиха вече очите,

започна вестителят пак:

— О, жено, недей да оплакваш сина си! Във рая,

по божия воля е той,

сред дивни наслади! И само смущава го тая

печал в оня райски покой.

Той падна, защитник прославен на края си свиден,

на ясния роден простор,

а не като мрачен злодей, от Темида [7] обиден,

захвърлен във мрачен затвор;

не свърши от глад, ни прояден от страшна проказа,

ни паднал във морски вълни,

удави се; нито го господ със болест наказа —

не е той лежал дълги дни;.

не смърт недостойна свали го — в бой славен загина,

за срамни дела отмъстил,

макар и със рани дълбоки, всял ужас в мнозина

и много убийци убил.

Мнозина погуби той в битките, праведни свои,

обидени много пригря…

Аз тук ще разкажа за някои само герои,