Мери Пътни - Ангелът мошеник

— Ами прочети сама писмото й. — Тя извади от бюрото си сгънат лист. — Неблагодарното същество изчезна преди три денонощия посред нощ.

Дездемона Рос прочете писмото, свъсила чело.

— Тя казва тук, че съм я била поканила за по-продължително гостуване, но това просто не е вярно. Дойдох тук, на север, с намерението да я отведа в Лондон, ако се разбираме добре. Но никога не съм го споделяла в писмена форма.

— Максима е твърде непредвидимо създание, нито е цивилизована, нито добре възпитана. — Лейди Колингууд вдигна рамене и обгърна с поглед дрехите на зълва си. Дездемона притежаваше истински талант да се облича зле, който стигаше до гениалност. Изглежда, противоречеше на принципите й на стара мома да се облича привлекателно.

От друга страна, за Дездемона беше разумно да се увива в безформени дълги наметала и да носи големи шапки. Яркочервената й коса правеше впечатление на отвратителна грива и заслужаваше да бъде отстранена безмилостно от лицето й и вързана на здрав възел на тила. А пък фигурата й…

Със самодоволна усмивка, издаваща увереност в собствената елегантност, лейди Колингууд продължи:

— Да се измъкне от къщи посред нощ, за да се качи в пощенска кола, е тъкмо онова, което можеше да се очаква от нея. Както и да лъже. — Олтиа тайничко изстена. — Ех, честна дума, Дездемона, бъди щастлива, че я изтърва. Продължавам да се чудя как Максимус се осмели да я доведе тук, в Чанлей корт. Мястото й е в гората, при дивите й роднини.

— Вместо да живее при дивите си английски роднини, така ли? — осведоми се Дездемона с най-сладкия си глас. — Майка й може да е била индианка, но поне не е имала нищо общо с търговията на роби.

Лейди Колингууд цялата пламна. Трябваха й години, за да забрави как баща й е спечелил богатството си. Възпря се от възмутен отговор само защото съпругът й влезе в стаята.

На лицето на лорд Колингууд се изписа радостна изненада.

— Трябваше да ни пишеш, че ще дойдеш.

Въпреки че имаха разлика от цели двайсет години, брат и сестра бяха много привързани. Дездемона стана, прегърна брат си и усети как той се отдръпва. Знаеше, че тази демонстрация на привързаност е мъчителна за него, но знаеше също, че въпреки това ще го прегърне. Беше прастара семейна традиция.

— Трябвало е очевидно да пристигна цели три дена по-рано, Клийт.

Негово превъзходителство се усмихна измъчено. Не понасяше това умалително име, както Дездемона на свой ред неговото „Дизи“.

След като приключиха с формалностите, Дездемона изгледа мрачно брат си.

— Дойдох да разбера дали племенницата ми е добре, а трябваше да науча, че е избягала с нескопосаното обяснение, че искала да ме посети.

Той вдигна вежди, защото смисълът на посещението на сестра му вече му стана ясен.

— Но защо не си в Лондон и не чакаш там Максима?

— Защото не съм я канила — изсумтя Дездемона. — По всичко личи, че клетото дете се е чувствало толкова зле тук, та е избягала с надеждата, че аз ще се отнасям по-добре с нея. — Тя помълча малко и добави: — Учудвам се, че е имала пари за пощенската кола. Предполагах, че преди смъртта си Макс не е имал нито пени.

Двамата Колингууд се спогледаха.

— Права си, тя почти нямаше пари — побърза да обясни лейди Колингууд. Между веждите й се появи малка отвесна бръчка. — Наложи се да платя даже дрехите й за траура. Грижехме се много за нея, въпреки че тя прояви ужасна неблагодарност.

— Ако сте изисквали от нея благодарност, нищо чудно, че е предпочела да поеме по широкия свят. — Дездемона Рос се обърна отново към брат си. — Това момиче е съвсем чуждо в Англия. По пътя за Лондон на Максима може да й се случи какво ли не. Особено ако й се е наложило да върви пеш.

— Боже мили, надявам се подобно нещо просто да не й мине през ума! — Лорд Колингууд потрепери, на лицето му се изписа тревога. — Тази заран установих, че старата ми карта на пътищата е изчезнала. Предположих, че някой я е взел назаем.

— Очевидно тъкмо това се е случило. Понеже Макс и тя са скитали през по-голямата част от годината през дивите местности на Ню Инглънд, пътуването до Лондон трябва да й се е видяло в сравнение с това съвсем лесно. — Дездемона вече не правеше усилия да се владее. — Вие двамата трябва да се засрамите! Макс имаше пълно право да смята, че тук, в Дюрам, дъщеря му е на добро място. Но се оказа, че сте я прогонили.

Колингууд стана кърваво червен.

— Предполагах, че на Максима й е добре при нас. Имах намерение да я въведа заедно с моите момичета в лондонското общество, но никога не съм упражнявал в това отношение натиск върху нея. Струваше ми се неуместно да разговарям с нея за бъдещето й, преди да се е съвзела от загубата на баща си.