Мери Пътни - Падналите ангели

Рафи нае стаи в луксозен хотел, сменил три различни названия през последните три месеца, за да отразява текущите политически промени. Сега се наричаше „Хотел Мир“, защото мирът бе приемливо понятие за повечето фракции.

Преди австрийския бал имаше време само колкото да се изкъпе и да се преоблече. Там Люсиен му бе уредил среща с тайнствената Маги. Рафи се облече грижливо, без да забравя напътствията на приятеля си, че трябва да омае тази шпионка. Знаеше от опит, че по принцип може да получи каквото иска от жените с добродушна усмивка и малко искрено внимание. Често пъти дамите предлагаха доста повече, отколкото би искал да приеме.

Аристократ от главата до петите, той се запъти към бала, бляскавото сборище от велики и забележителни европейци. В числото на гостите влизаха не само всички важни монарси и дипломати, но и стотици дами и господа, мошеници и измамници, всички неудържимо привлечени от властта.

Рафи крачеше насам-натам, отпиваше по глътка шампанско и поздравяваше познати. Но под повърхностната веселост се долавяха опасни подмолни водовъртежи. Люсиен се опасяваше с пълно право — Париж беше барутен погреб и само една искра би могла да взриви отново континента.

В разгара на вечерта към него се доближи млад англичанин със светла коса и стройна елегантна фигура.

— Добър вечер, ваша светлост. Аз съм Робърт Андерсън от британската делегация. Един човек иска да говори с вас. Бихте ли ме придружили?

Андерсън беше по-нисък и по-млад от Рафи, който се зачуди къде ли го е виждал преди. Докато си пробиваха път през тълпата, Рафи разглеждаше крадешком водача си, чудейки се дали пък този човек не е слабото звено в делегацията. Андерсън изглеждаше много добре, почти красив, човек можеше да го вземе за приятен празноглавец. Ако беше някакъв хитър, опасен шпионин, добре прикриваше това.

Излязоха от балната зала, качиха се по една стълба и се озоваха в коридор с много врати. Спирайки пред последната врата, Андерсън каза:

— Графинята ви очаква, ваша светлост.

— Познавате ли дамата?

— Да, виждал съм я.

— Как изглежда?

Андерсън се поколеба, после поклати глава.

— Оставям ви сам да разберете.

Отваряйки вратата, той произнесе с официален тон:

— Ваша светлост, позволете да ви представя Магда, графиня Янош.

И се оттегли с почтителен поклон.

Един самотен свещник озаряваше с меко сияние малката, разкошно обзаведена, стая. Погледът на Рафи веднага се насочи към потъналата в сянка фигура, застанала до прозореца. Макар че беше с гръб към него, веднага разбра, че е красива по увереността на грациозната й стойка.

Докато той затваряше вратата, тя се обърна към него с бавно предизвикателно движение, което позволи на пламъка на свещта да се плъзне изкусително по извивките на пищната й фигура. Ветрило с пера закриваше по-голямата част от лицето й, а един масур с цвят на златисто жито се спускаше очарователно отпред на рамото й. Тя излъчваше чувственост и Рафи разбра защо Люсиен бе казал, че тази жена е способна да замъгли разсъдъка на мъжете. Тялото му се стегна в неволна реакция, докато се възхищаваше на това, колко добре разбира тя силата на внушението.

Деколтето й се спускаше до такива равнища, че би привлякло вниманието на всеки още неумрял мъж. Ако от Рафи се искаше да пожертва честта си в опит да убеди дамата, то той щеше да го направи с огромно удоволствие.

— Графиньо Янош, аз съм дук Кандовър. Един общ приятел ме помоли да поговоря с вас по един важен въпрос.

Очите й го стрелнаха подигравателно над ветрилото.

— Наистина? — произнесе тя с отчетлив унгарски акцент. — Може би той е важен за лорд Стратмор, но не и за мене.

Тя наведе бавно ветрилото, откривайки високи скули и малък прав нос. Имаше млечнобяла кожа като венчелистче от роза и широка чувствена уста…

Вдъхновението на Рафи секна и сърцето му лудо заби в смаяно неверие. Казват, че всеки има двойник някъде по света, но сега пред него стоеше двойничката на Марго Аштън.

Опитвайки се да се пребори с шока, той се помъчи да сравни графинята със спомените си. Тази жена беше на около тридесет и пет години; Марго щеше да е на тридесет и една, но може би изглеждаше по-млада от годините си.

Графинята май беше по-висока от Марго, която не надвишаваше много средния ръст? Но поведението и жизнеността на Марго я правеха да изглежда по-висока, отколкото беше в действителност. Странно колко много трябваше да се наведе, когато я целуна за пръв път…