Мери Пътни - Падналите ангели

— Ти, мошенико, няма да се върнеш в онази отвратителна малка дупка, която наричаш дом — изрече укорително Марго. — Вземам те при мене, за да бъдеш гледан, както се полага.

Робин й метна крива усмивка.

— Подчинявам се на вашата върховна воля.

С внезапна, пробождаща болка Рафи почувства как връзката между тях тримата потрепва и се разпада. Той отново беше останал отвън.

С несигурно изражение на лицето Марго запита Рафи дали не иска да дойде у нея заедно с тях. Той отклони предложението, каза, че има да праща съобщение до Шантьой, да пише доклад до Люсиен и хиляди други неща.

Както си беше обещал, не беше казал нито една дума, не беше направил нито един жест, който да наведе Робин на мисълта, че той и Марго са били нещо повече от приятели. Веднъж вече бе разбил живота й; не искаше да го стори за втори път.

Марго го погледна за миг и в очите й той прочете някакво неопределимо чувство. Със сигурност не беше болка. После тя се обърна и си тръгна, прегърнала Робин.

Да ги гледа как се отдалечават двамата заедно, беше най-тежкото, което някога Рафи бе правил.

Една карета на посолството отвеждаше Рафи към хотел „Мир“. Докато колелата й трополяха по улиците, той почувства някаква странна отпадналост, която обгръщаше всичко с изключение на сърцето му; сякаш някой го режеше на парченца с тъп нож.

Но макар да бе открил повторно Марго само за да я загуби отново, сега му оставаше нещо извънредно ценно — щом научи истината за миналото, той отново си възвърна вярата в любовта. Изпитваше дълбока благодарност поне заради това.

Когато стигна в хотела, той мина незабелязан през фоайето с единственото желание да се добере до усамотението на апартамента си. Дори не забеляза високия рус мъж, който говореше с портиера, докато не чу един дълбок познат глас:

— Рафи, какво, по дяволите, става тук?

Рафи фокусира погледа си и видя пред себе си Люсиен в пътни дрехи.

— Какво правиш в Париж? — запита той глупаво.

— Докладите ти така ме разтревожиха, че помолих Сент Обен да се заеме с моята работа, а аз лично дойдох тук. — Приятелят му вдигна вежди, забелязвайки раздърпания вид на Рафи. — Ако си „паднал ангел“, сигурно силно си тупнал на земята и си отскочил няколко пъти.

Рафи затвори очи за миг; толкова хубаво беше да видиш приятел. Подкани с жест Люсиен да го последва в апартамента му и каза кратко:

— Заговорът е разкрит, лошите са унищожени, докато добрите, включително и твоите агенти Маги и Андревил, оцеляха. Иначе…

Когато влязоха в гостната стая, Рафи си пое дълбоко дъх.

— Не ме карай да ти обяснявам преди утре сутрин. Ще ми направиш ли компания, за да се напия порядъчно?

Люсиен вдигна рамене, поглеждайки към Рафи, после положи за миг ръка върху рамото му.

— Къде държиш брендито?

Веднага щом се върна у дома, Маги настани Робин в леглото и повика лекар, за да се погрижи както трябва за ранената му ръка.

Преди да седне да почива тя самата, трябваше да разкаже на Синтия за смъртта на Нортууд. След като й предаде официалната версия, плод на мълчаливото споразумение, Маги й изложи и истинските факти. Нортууд можеше да бъде герой за останалия свят, но Синтия го познаваше най-добре и заслужаваше да знае истината.

След като Маги свърши разказа си, Синтия наведе глава и пръстите й неспокойно се заиграха с ресните на шала й.

— Не исках да стане така. Не исках вече никога да го видя, но и не съм искала той да умре. — Тя вдигна очи към Маги. — Може да ти изглежда невероятно, като знаеш как се отнасяше към мене.

— Мисля, че разбирам — каза тихо Маги. — Много години той е бил част от живота ти. Сигурно имаш и добри спомени.

Синтия затвори очи за момент и по лицето й пробягна сянка на тъга.

— Има някои спомени… може би само шепа, но имахме и наистина хубави моменти. Независимо от всичко, което е направил не както трябва, Оливър наистина не беше лош човек, нали?

Маги си спомни за преднамерено лошата постъпка на Нортууд, която беше причинила толкова зло на нея и на Рафи. Това завинаги бе променило живота й и подбудите му бяха възможно най-долните.

Зло ли беше това? Поради действията на Нортууд тя беше изгубила Рафи и спечелила Робин, затова не искаше да съди дали животът й е бил по-добър или по-лош заради пътя, по който Нортууд я беше принудил да поеме.

— Благодарение на неговата намеса се стигна до благополучен край. Може би в края на краищата се е опитвал да поправи онова, което е сторил.

— Може би — усмихна се тъжно Синтия. — Великодушно беше от твоя страна и от страна на приятелите ти да не кажете цялата истина за него. Това ще направи нещата по-добри за семейството му, особено за баща му.