Мери Пътни - Падналите ангели

После някой отмести тялото на графа и Рафи я вдигна, за да седне.

— О, Господи, Маги, наред ли си?

Той я прегърна и внимателно огледа главата й отстрани, като редуваше под нос ругатните с благодарствени думи. Тя успя да каже с пресъхнали устни:

— Аз… мисля, че кръвта е от Варен.

Рафи прегръщаше Маги така силно, че й се стори, че ще й строши ребрата. Задърпа се да се освободи, трудно й беше да диша с лице, притиснато към дращещата груба вълна на палтото му. Но въпреки неудобното положение й се искаше светът да спре и тя да остане завинаги в ръцете му, на сигурно и топло.

Гласът на Робин я върна към действителността.

— Хората на Варен може всеки момент да дойдат да разберат защо се стреля. Макар че графът ни предпочиташе живи, лоялните му последователи може да не бъдат толкова великодушни.

Той взе пушката на Рафи и я притисна несръчно до гърдите си със здравата си ръка.

— Колко амуниции имаме?

Прегръдката се отхлаби точно толкова внезапно, колкото се беше стегнала. Рафи пусна Маги с отнесено, странно изражение в погледа. Докато й помагаше да се изправи, той отговори:

— Не са много. Марго, вземи другата пушка, докато аз оседлая конете. Ако яздим всички заедно, колкото може, по-бързо, поне един от нас ще има шанса да се измъкне.

Докато оседлаваше конете, сърцето на Рафи биеше силно. Ако не се измъкнеха веднага и не тръгнеха в луд галоп, никога няма да стигнат навреме до посолството. Зарадва се, че намери собствения си кон. Беше изключително обучено животно и щеше да бъде точно като за Робин.

Отвън се разнесе единичен изстрел, последван от безредна стрелба. Един куршум влетя през горната част на вратата и Рафи несъзнателно се сниши, ругаейки под нос. Варен не лъжеше, когато казваше, че има цяла армия там вън.

После изстрелите замлъкнаха, сякаш стрелците се отдалечаваха от конюшнята. Озадачен, Рафи изведе два коня пред преградите. Преди да успее да изведе третия, вратата се отвори. Един глас извика на френски:

— Предайте се! Съпротивата е безсмислена!

Марго вдигна пушката си, Рафи също грабна своята, но не стреляха веднага. Който и да беше, този, който влизаше, движеше се също така предпазливо, както Рафи преди това. Беше висок мъж, чийто силует се очертаваше на фона на осветения двор, а в ръката му се забелязваше очертанието на пистолет, зареден и готов за стрелба…

Маги първа разпозна униформата и светлата коса на полковник фон Ференбах. Тя сведе оръжието си, почти замаяна от облекчение.

— Надявам се, че сте тук, за да ни спасите, полковник — каза тя колебливо, — защото със сигурност имаме нужда.

Като позна гласа й, той също наведе оръжието си и отвори вратата, а зад него тя видя фигурата на генерал Русе. Прусакът каза с лека усмивка:

— Значи сме дошли навреме. Госпожа Сорел ще бъде очарована.

— Идвате навреме за нас, но трябва да стигнем в Париж най-много до един час, защото външните министри, които се събират в британското посолство, ще бъдат вдигнати във въздуха.

Рафи разказа с няколко думи каква е ситуацията, докато тримата извеждаха конете си навън.

Отдясно се разнесе изстрел. Идваше откъм главния път извън имението. Русе каза:

— Нашите притискат хората на Варен към реката. Няма да издържат много без водача си. Някои вече се предадоха.

Маги се качи на коня, после погледна загрижено с какви усилия Робин възсядаше своя кон.

— Ще се справиш ли, скъпи?

— Конят ще свърши по-голямата част от работата. — Той затвори очи за момент, а лицето му беше бяло като пергамент. После отново ги отвори и успя да се усмихне бодро. — Мога да бъда полезен оттатък, защото познавам посолството по-добре от тебе и Рафи.

Никой не можеше да отрече това и тя не каза нищо повече. Ако Робин не понесеше пътуването, тя и Рафи щяха да се справят сами.

Никой от конете нямаше дамско седло, затова Маги яхна своя по мъжки, разкривайки дългите си крака. Животните се въртяха нервно, дразнени от лютата миризма на барут, която се стелеше във въздуха.

Фон Ференбах запита:

— Да изпратя ли ескорт с вас?

Рафи поклати отрицателно глава.

— Имаме отпочинали коне, а тримата ще пътуваме по-бързо, отколкото голяма група. Пожелайте ни късмет. Ще ви пратя съобщение, ако успеем.

После тримата британци смушкаха конете си и излетяха в галоп от двора на конюшнята.

Маги така и не запомни нищо от тази езда. Беше махнала успокоително към Елен, когато излитаха в галоп през портата, но не беше спряла за обяснения. Имаше някакво лудо опиянение в това, да препуска към Париж заедно с двамата мъже, които обичаше най-много на този свят. Бяха оцелели след поредица от ужаси и за момента тя се чувстваше непобедима, сякаш никакво количество барут не беше в състояние да им навреди.