Мери Пътни - Падналите ангели

Макар че изминаха бързо селския път, натовареното следобедно движение в града доста ги забави. Рафи яздеше начело и препускаше, колкото можеше, по-бързо. Маги хвърляше загрижени погледи към Робин. Той ги следваше с мрачна решителност, без да изостава от тях.

Когато наближиха, опиянението напусна Маги и тя се почувства изтощена, а страхът скова нервите й и ги изпъна като железни въжета. Когато най-накрая влетяха в улица „Фобур Сент Оноре“, конете им лъщяха от пот и се препъваха от умора; тя чу как часовникът отброи четири удара, възвестявайки, че е дошъл фаталният час.

Те скочиха от седлата пред входа на посолството и хвърлиха юздите в ръцете на уличните хлапета, които притичаха, за да ги уловят. Рафи помогна на Робин, придържайки го за здравата му ръка. И нареди:

— Марго, щом влезем вътре, върви в спалнята на Касълрий и ги накарай да излязат оттам. Дай ми ключовете на Нортууд, за да можем с Робин да стигнем до барута.

Тя кимна и му подхвърли ключовете. Призна си със съжаление, че кавалерските му инстинкти все още действат — горе тя имаше по-големи шансове да оцелее при експлозията, отколкото той и Робин. Ако те загинеха, тя не беше сигурна дали ще иска да живее повече, но сега не беше време да спори с него.

Стражите на вратата ги разпознаха въпреки раздърпания им вид. И докато дежурният капрал им отдаваше чест, Рафи извика:

— Има заговор да се взриви посолството, взривът ще избухне всеки миг. Върви с графиня Янош и й помогни да изведе хората от района на бомбата.

Маги изтича през фоайето, а слисаният капрал се затича след нея.

— Наляво — викна Робин.

Със свръхчовешки усилия, които се изписваха на лицето му, той хукна с бързина, която почти съперничеше на тази на Рафи. Профучаха покрай стреснатите прислужници от посолството, без да спират, за да дават обяснения.

Стигнаха до едно стълбище. Наляво, напред по коридора, после през една врата, след това отново наляво. Ако го нямаше Робин да го води, Рафи никога нямаше да успее да стигне дотам.

— Тук — каза кратко Робин, като спря пред една врата. Рафи беше разгледал ключовете, докато тичаше, и пъхна в ключалката най-вероятния. Минаха скъпоценни секунди, докато се опитваше да накара ключа да се превърти, но не беше този. Опита друг. Усещаше се натрапчивата миризма на горяща свещ. Колко време беше минало… минути ли? Или секунди?

Проклятие! Пак грешен ключ. В крайна сметка, ако пламъкът достигнеше барута, преди да отворят килера, щяха да умрат, преди да са разбрали, че не са успели.

Еврика! Третият ключ се оказа нужният. Рафи го завъртя диво, после заблъска по дръжката. Когато вратата поддаде под натиска му, едно пламъче, духнато от течението, се люшна и лениво се насочи към купчинката барут, само на част от инча по-надолу.

Движейки се така съгласувано, сякаш беше репетирал, Робин се гмурна в килера в мига, в който Рафи отвори вратата. Когато се приземи долу, той протегна дясната си ръка напряко на насипаната на пода пътечка от барут. Пламъкът докосна експлозива и запълзя по барутната нишка по-бързо, отколкото можеше да бъде проследен с око, разсипвайки се в пламтящи частици, когато лизна ръката му.

Цяла минута двамата мъже тупаха яростно по горящите искрици, които летяха из килера. Миризмата на сяра бе пропила въздуха и около тях се носеха облаци от щипещ очите дим.

После се възцари стряскащо затишие, нямаше повече огън. Край.

Робин се свлече на пода, борейки се да си поеме дъх, докато Рафи се облягаше тежко на рамката на вратата. Не му се вярваше, че са успели навреме и че са живи и сравнително здрави.

Няколко души от персонала на посолството ги бяха последвали и се приближаваха, шепнейки смутено помежду си. Рафи каза на един, който изглеждаше по-авторитетен:

— Можете да кажете на министрите, че не е необходимо да се евакуират.

Мъжът кимна, обърна се и тръгна към стълбите. Робин погледна нагоре с кисела усмивка на изтощеното си лице.

— Готов съм за нова кариера. Вече съм прекалено стар за такива вълнения.

Рафи му отправи на свой ред една уморена усмивка.

— Мисля, че съм се родил прекалено стар.

Усети силно приятелско чувство към този мъж, който му беше едновременно приятел и съперник.

Не, не му беше съперник, защото това означаваше, че чувствата на Маги са под съмнение; Робин не беше съперникът, а победителят. Е, Рафи щеше да се опита да живее по собствените си стандарти за честна игра. Той помогна да Робин да стане и го подкрепи, когато се олюля. Сега, когато кризата отмина, Робин едва се държеше на краката си.