Мери Пътни: Неприлично предложение

— Въпреки че той би се присмял на думите ми, нуждаеше се от любов, и това го направи уязвим към хитрините на Каролайн — изрече Никълъс. — Горкият мъж. Учудващо е как е оцелял с нея.

— Той е силен човек — отвърна Клер. — Някой ден отново ще бъде щастлив. Но въобще не мога да разбера Каролайн. — Ръцете й нежно го погалиха. — Как може една жена да търси други любовници, когато има теб!

Никълъс тихо се засмя.

— Страхотна утеха си. — Той сведе поглед към главата, опряна на рамото му. — Променила си се през последните две седмици. Изглеждаш по-спокойна. Искам да си мисля, че е резултат от неудържимия ми чар, но предполагам, че има още какво да се направи.

— Има. — Тя се колебаеше. — Трудно е да ти го обясня, но когато си признах, че те обичам, това разреши душевните ми тревоги. Най-накрая чувствам вътрешното успокоение, за което толкова копнях, и ключът е любовта ми.

Никълъс обви тялото й с ръце.

— Толкова съм щастлив — тихо изрече той. — Някой ден искам да ми разкажеш повече за това.

Но не сега, защото стигнаха до Абърдар. Като оставиха коня на грижите на слугата, Никълъс въведе Клер в къщата и направо я поведе към спалнята им. Тя се възпротиви:

— Не съм ранена толкова лошо.

— Не искам да рискувам. — След като я положи върху леглото, той почисти раната й с бренди, после положи билкова лапа. — Цигански лек — обясни Никълъс, докато бинтоваше ръката й. — Държа най-различни в къщата. Това ще предпази раната от инфекция, също така ще намали болката. Утре ще извикам лекар.

— Знаеш много полезни неща. — Тя замълча, за да запомни този лек. — Вече не съм ранена.

— Сега трябва да почиваш.

— Не още. И понеже днес е ден за разкриване на стари тайни, има още една. — Тя се надигна и улови ръката му, после разказа историята на Марта и защо беше изоставила сина си.

Когато спря да говори, отиде до скрина и извади кожената кесия, която Кеджа й беше дала. После се върна и му я подаде.

— Дядо ти и Каролайн те предадоха, но не и Марта — прошепна Клер. — Според Кеджа Марта е искала да обясни това на мен, защото една жена би разбрала по-добре, че една майка ще направи най-доброто за детето си. Марта те е обичала и ти е оставила всичко ценно, което е притежавала. — Тя отвори кесията и изсипа съдържанието на покривката.

Сред гвинеите имаше украсен златен пръстен, който преди това Клер не беше забелязала. Никълъс вдигна пръстена и го постави на ръката си.

— Годежният пръстен на майка ми. — Той разпери пръсти. — Признавам си пред Господ, не съм знаел, че е болна.

— Щеше ли да я оставиш да си тръгне, ако го знаеше?

Той се замисли, после поклати глава.

— Не, бяхме много близки, ето защо толкова тежко го преживявах, когато реших, че ме е продала. Но ако тя е умирала, моето място е било при нея.

— Може би се е страхувала, че ще се заразиш от болестта й. А освен това, ако си бил при нея, когато е умряла, другите цигани щяха ли да те отведат при семейството на баща ти?

Този път не се долови колебание в отговора му.

— Никога. Щяха да сметнат, че е неуместно да дават ромско дете на един бял мъж, дори кръвта му да не е само циганска.

— За да изпълни клетвеното обещание пред баща ти, тя не е имала друг избор, освен да постъпи така.

Никълъс се опита да се усмихне.

— Майка ми е била права, като е казала, че друга жена ще я разбере по-добре. Или по-точно, че ще я разбере и ще ми обясни. — Той затвори очи и вените върху врата му запулсираха.

Клер го придърпа в прегръдките си и той отпусна глава върху гърдите й, докато премисляше случките, които в миналото бяха променили изцяло живота му. Накрая измърмори:

— Странно е — когато си мислех за майка си, ме болеше. Все още боли, но напълно по различен начин.

— По-добре или по-лошо?

Той въздъхна.

— Предполагам, че е по-добре. И макар да скърбя за смъртта й, не скърбя за детството си.

Тя разроши косата му.

— Съжаляваш ли, че не си останал при циганите? Той дълго мълча, преди да изрече бавно:

— Може би щях да бъда по-щастлив. Разбира се, животът ми щеше да е по-прост. И въпреки това е като при Адам, който след като изял ябълката — изведнъж узнал за по-широкия свят — било невъзможно да си представи, че ще се върне обратно. — Той вдигна глава и погледите им се срещнаха. — И ако бях останал при циганите, никога нямаше да те срещна.

Тя неочаквано се изчерви, но изрече:

— Спомняш ли си какво ми каза, преди да ме целунеш? Или това беше само опит да отклониш вниманието на Мадок.

Лицето му просветна.