Мери Пътни - Неприлично предложение

Дълго време тримата седяха така. Никълъс успя първи да се отърси от ужасните мисли за жестокостта и предателството, заменяйки ги със спомени от дългото приятелство с Майкъл. Като ученик, приличащ на чужденец, който не пасваше на самодоволния свят на Итън, Никълъс отчаяно се нуждаеше от приятел. Майкъл беше спасението — силен, напълно верен и абсолютно благонадежден. Когато здрачът ги обгърна, топлотата на тези спомени успокои гнева на Никълъс — надяваше се, че тази топлота от щастливо споделеното им минало ще достигне до другия мъж. Накрая Майкъл си пое дълбоко дъх и вдигна глава.

— Никълъс, можеш ли да ми простиш? — попита той, застинал в болезнено смирение. — Ако бях на твое място и ти беше се обвързал с моята съпруга, не знам дали щях да успея.

— Ние сме много различни — затова сме приятели. Освен това, макар да се опита да ме убиеш, ти не само не го направи, но спаси мен и живота на Клер. Именно затова мога да ти простя всичко. — Никълъс издърпа ръката си. — Да се сдобрим?

След миг на колебание Майкъл я пое, сграбчи я толкова силно, сякаш, ако я изпуснеше, щеше да пропадне в ада.

— Да се сдобрим. И… ти благодаря, Никълъс. Ти си по-добрият от двамата.

— Съмнявам се, но знам, че е по-лесно да прощаваш, когато сърцето ти е пълно с любов. — Погледът му обгърна с обич Клер.

След дълго мълчание Майкъл се изправи на крака. С трогателен опит да се пошегува, той изрече:

— Какво може да върши в този живот един върховен глупак?

Никълъс стана и помогна на Клер да се изправи.

— Всеки се приспособява към този живот. Покажи ми някой, който не е постъпвал като глупак, и аз ще ти докажа, че е напълно скучен.

— В такъв случай трябва да съм най-интересният мъж в цяла Британия — унило промърмори Майкъл.

И тъй като беше започнало да се захлажда, Никълъс съблече наметалото си и го метна на раменете на Клер. Тя го прие благодарно, макар да потрепери, когато тежката материя докосна раната й. Като извърна поглед към Майкъл, тя предложи:

— Ела в Абърдар тази вечер, така няма да останеш сам.

За момент Майкъл се поколеба, после поклати глава.

— Благодаря ти, лейди Абърдар, но мисля, че сега се нуждая от усамотение.

— Моля те, наричай ме Клер — трябва да изоставим официалностите. — Със свъсени вежди тя оглеждаше лицето му. — Ще вечеряш ли с нас утре? Бих искала да се срещаме при по-нормални обстоятелства, а не само в страховити мелодрами.

Когато забеляза, че Майкъл се колебае, Никълъс каза:

— Моля те, ела. Сега това е един щастлив дом. — Той нежно постави ръка върху рамото на Клер.

— Щом си сигурен. — Майкъл енергично разтри слепоочията си. — А сега вие двамата се прибирайте у дома. Аз ще съобщя на властите да се погрижат за телата, пък и имам по-голям опит в разчистването на бойното поле. — Гласът му стана малко по-уверен при възможността да извърши полезно дело. — Предполагам, че магистратите ще искат да разговарят с вас, но това ще стане утре.

— Ще се погрижиш ли за коня на Клер? Ще я взема при мен — помоли Никълъс.

Майкъл кимна.

— Разбира се. Ще го доведа утре.

Никълъс помогна на Клер да се качи на неговия жребец, после се метна зад нея и подкара към къщи. Тя предполагаше, че щеше да й е по-лесно да язди сама, но изпитваше силна нужда да е по-близо до него, а вероятно той изпитваше същото. Топлината, устойчивата опора на тялото й му помогна да отблъсне ужаса, който го бе връхлетял при уплахата, че я е загубил.

Почти бяха стигнали до къщата, когато той заговори:

— Сега вече знаеш цялата жалка история.

Тя кимна, после нежно отпусна глава на рамото му.

— Каква ирония. Гордостта на дядо ти и желанието му да въз величае своя род, са те превърнали в по-мъдрия, по-възпитания, по-щедрия. Колко жалко, че не е могъл да забележи какъв изключителен мъж си.

— Не знам дали съм изключителен, но е вярно, че той не ме е разбирал. Бях неизбежно зло, усложнение от лошата простъпка на моя баща и на недопустимата ми за такъв брак майка циганка. Както казах преди, един наследник е по-добре, отколкото никакъв.

— Как оцеля при такава омраза?

Никълъс сви рамене.

— След като разбрах, че презрението му не може да ми направи нищо, си позволих да се нося свободен като вятъра. Повечето време успявах да бъда щастлив въпреки опитите му да ми попречи.

Тя силно стисна ръката му.

— По-лесно мога да разбера Майкъл — трябва да е вярвал на Каролайн. Да предадеш приятел, е презряна постъпка — но фактът, че го правиш заради жена, която напълно не го е заслужавала, е непоносим.