Мери Пътни: Неприлично предложение

Викът на Мадок бе последван от тихо шуртене на кръв, когато куршумът прониза гърлото му. Майкъл падна и се претърколи на земята. И макар Клер да не успя да види рана, предположи, че е бил улучен, вероятно смъртоносно.

Но нямаше време да се интересува от Майкъл, защото ожесточената схватка между Никълъс и Уилкинс продължаваше. Никълъс се опитваше да издърпа пушката, а въоръженият мъж решително я стискаше. Клер се изправи на крака и се хвърли към двамата мъже.

И изведнъж ремъкът рязко се разхлаби и Никълъс загуби равновесие. Залитна назад и падна на едно коляно. Уилкинс отстъпи, далеч от замаха на камшика, прицели се, зловещи искри блестяха в очите му. Никълъс се опита да отскочи, но заради неудобната си поза стана невъзможно да се отмести достатъчно бързо и да избегне изстрела на Уилкинс.

Обхваната от неудържим страх, Клер се хвърли напред в отчаян опит да спре куршума. Дланта й отклони цевта в мига, в който изстрелът избухна с оглушителна сила: Ударът скова лявата й страна, извъртя я и тя се строполи на влажната трева. Остана неподвижна, твърде уплашена, за да се помръдне.

Никълъс изкрещя:

— Клер!

С отчаяно изражение върху лицето си той се строполи на колене и повдигна тялото й в скута си.

Клер погледна над рамото му и видя, че ругаейки, Уилкинс презареди с невероятна бързина. Когато въоръженият мъж вдигна отново пушката, тя се опита да предупреди Никълъс за опасността, но не успя да проговори. Отново се чу изстрел, този път по-слаб, по-остър от този на пушката. Яркочервена кръв бликна върху гърдите на Уилкинс, той се извъртя и падна, а оръжието му се отметна във въздуха, преди да падне на земята.

Клер извърна глава и видя Майкъл да лежи по корем, пистолетът бе здраво стиснат в ръцете, блед дим се извиваше нагоре от цевта. Той не само бе жив, но спаси живота на Никълъс, учудено си помисли тя. Наистина Господ помагаше по най-невероятни начини. Бе замаяна, не можеше съвсем ясно да проумее, че само за няколко секунди в престрелката бяха повалени двама мъже. Когато Никълъс разкъса левия й ръкав, болка я прониза и тя изстена. След бърз оглед, успокоен той каза:

— Куршумът е засегнал горната част от ръката ти. Може дяволски да боли, но не е минал през костта. Ще се оправиш, Клер. Дори кървенето не е много силно. — Той издърпа шалчето си и здраво го върза над раната.

Вцепенението й започна да намалява. Както каза на Никълъс, ръката я болеше ужасно — всеки, който е говорил „само за леко одраскване“ никога не е изпитвал това — и то болеше много повече от счупен глезен.

Тя внимателно се надигна и Никълъс я издърпа, за да може да се облегне на стената. След като я закрепи, той отчаяно процеди:

— По дяволите, защо постъпи толкова глупаво? Можеха да те убият.

Тя нервно се усмихна.

— Защо не направи нищо да се защитиш, когато Уилкинс зареди отново?

— Знаех, че Майкъл ще се погрижи за него… — гласът му рязко стихна.

— Рискува живота си заради мен, любов моя. Не можех ли да направя същото и аз за теб? — прошепна Клер с нежна усмивка.

Лицето му се сгърчи, опитвайки се да контролира обърканите си емоции.

Преди Никълъс да успее да проговори, Майкъл извика:

— Лейди Абърдар добре ли е?

Никълъс дълбоко си пое дъх и се успокои.

— Да, благодаря ти. — Той докосна косата на Клер с леко треперещи пръсти.

— Изправи се и се отдалечи от съпругата си, Абърдар — дрезгаво изрече Майкъл. — Време е да разрешим това, което ни събра тук, а не искам да я наранявам.

Гласът на другия мъж изтръгна Никълъс от вцепенението му. Той вдигна поглед и изведнъж застана нащрек.

Майкъл стоеше изправен, озарен от залязващото слънце и с пистолет, стиснат в ръце.

А цевта беше насочена право в сърцето на Никълъс.

Вторачен в пистолета, Никълъс стана и се отдалечи от Клер.

— Е, да се върнем на разговора ни — оживено изрече той. — Не успя да ми кажеш защо искаш да ме убиеш.

Майкъл се приближи. Слънцето вече грееше зад гърба му и Никълъс успя да види дивото отчаяние в ледените му искрящи очи. Каквото и да беше подлудило Майкъл, каквото и да го тласкаше към престъпление, то заплашваше да погуби всички.

С пребледняло лице Клер се изправи и се облегна на каменната стена.

— Ако убиеш Никълъс, ще трябва да убиеш и мен, лорд Майкъл — ожесточено процеди тя. — Нима мислиш, че ще мълча за смъртта на съпруга си?

— Разбира се, че няма. Ще ме видиш окачен на бесилото и справедливостта ще възтържествува. — Той стъпи върху камшика. Без да сваля поглед от лицето на Никълъс се наведе и го метна надалеч. — Може би ще спестя проблемите на палача, защото не мога да си представя, че ще живея след това.