Мери Пътни: Неприлично предложение

— Лорд Майкъл, сега аз съм съпруга на Никълъс. Нашето сближаване беше доста трудно. Не отричам, че много мъже са били водени от желание за престъпление. Но не и Никълъс. Аз, която го познавам по-добре от всеки друг, се заклевам, че никога няма да нарани жена така, както Каролайн е твърдяла.

Когато Майкъл се олюля, Никълъс тръгна към него бавно.

— През всичките тези години, през които се познаваме, някога да съм те лъгал? — Той рязко спря и затаи дъх, когато безумието отново запламтя в зелените очи на приятеля му.

— Не и за нещо, което аз знам — гърлено отвърна Майкъл. — Но съм видял да лъжеш другите. Разказваше невероятни истории за индийски принцове, турски воини и Бог знае какво друго. После всички се смеехме на това колко си убедителен. Беше толкова добър, че една от най-алчните куртизанки в Лондон те вкара в леглото си, без да й платиш, защото си помисли, че си член на кралското семейство. Защо да ти вярвам сега?

— Това бяха невинни игри. Никога не съм лъгал приятелите си. Господи, ако бях лъжец, мислиш ли, че мога да съчиня толкова унизителна за мен история? Собственият ми дядо ми слага рога! Не само е немислима идеята, но ме кара да изглеждам като слаб глупак. Предпочитам да ме смятат за чудовище, което злонамерено е унищожило собственото си семейство.

Последната стъпка го изправи лице срещу лице с другия мъж.

— Когато напуснах Британия, въобще не мислех да се връщам. Но бягството ми надалеч не намали болката точно както завръщането ти в армията не изличи твоята. Убийството също няма да помогне. — Той вдигна ръка. — Дай ми пистолета си.

Майкъл отстъпи една крачка и отпусна ръка. Лицето му бе смъртно бледо и трепереше, сякаш нещо го разкъсваше отвътре.

Никълъс мълчаливо и без съпротива взе оръжието от ръката на приятеля си. След като го изпразни, го хвърли надалеч.

Майкъл рухна, строполи се на земята и закри лице в дланите си.

— Знаех, че това, което правя е напълно грешно — изплака той измъчено. — И въпреки това нямах сили да се отделя от нея, макар всичко, в което вярвах, да бе приятелството.

Клер прегази високата трева и коленичи до него.

— Да обича и да бъде обичан, е най-силното желание у човека — каза тя с искрено съчувствие. — Трагичен е фактът, че Каролайн не е заслужавала твоята любов, а не опита ти да извършиш престъпление. — Тя нежно постави ръце върху неговите. — Ужасно е да заставаш между две верни души, но сега всичко свърши. Не се измъчвай повече.

— Това, което направих, е непростимо — унило изрече той.

— Нищо не е непростимо, ако има искрено разкаяние.

Тя говореше с убедителност и душевна сила, която напомни на Никълъс за баща й. Нейната нежност и състрадание утешаваха душата и той усети как собствената му горест започва да намалява. Това, което е станало, вече не може да се върне — не трябваше да позволи гнева да отрови живота му с Клер.

За Майкъл беше по-трудно. Той вдигна глава, измъчени сълзи покриваха лицето му.

— В Лондон те нарекох блудница и за малко не убих съпруга ти. Можеш ли да ми простиш? Аз не мога да си простя.

— Но ти не извърши убийство. — Клер го погали по косата, сякаш беше един от нейните ученици. — Делата са по-важни от помислите. Без значение колко упорито се опитваше, ти не можа да извършиш това крайно предателство към приятеля си. — Тя вдигна поглед към Никълъс, мълчаливо го молеше да помогне.

Никълъс сви юмруци. Заболяло го бе много силно, когато разбра, че един от най-близките му приятели е бил любовник на Каролайн. Беше по-лесно да приеме лудостта, отколкото предателството. И въпреки това, щом се вгледа в измъченото лице на Майкъл, неочаквано изпита състрадание. И макар Каролайн да беше повлякла Никълъс към ада, той никога не бе изпитвал такъв упрек срещу себе си, какъвто разкъсваше Майкъл.

Никълъс въздъхна и коленичи до другия мъж.

— Каролайн беше най-изкусната лъжкиня, която някога съм срещал, и всички ни направи на глупаци. Никога не съм я обичал, както ти, и въпреки това тя почти успя да ме съкруши. Тя даде най-доброто от себе си, за да се опита да развали приятелството ни, защото знаеше колко много означава то за мен. Ще я оставиш ли да успее в оня живот? — Клер продължаваше да държи ръката на Майкъл, затова Никълъс постави своята върху ръцете на двамата. — Липсваше ми, Майкъл. На всички ни липсваше. Време е да се приберем вкъщи.

Майкъл издаде сподавен смях. После издърпа ръката си, отчаяно и със всичка сила сграбчи ръката на Никълъс.