Мери Пътни - Дивачката

— Госпожа Уикър е преживяла повече от десет спонтанни аборта — съчувствено заобяснява докторът. — Само първото й дете е било износено докрай, но е умряло почти веднага след раждането. През последната година тя е неконтролируема.

Доминик напълно я разбираше. Що за човек бе този съпруг, който бе подложил жена си на подобно мъчение?

— И как я лекувате?

— Поставяме пиявици на слепоочията, за да укротим изблиците на ярост. Освен това й даваме очистителни и й правим кръвопускане. От седмици не е имала пристъпи.

Ледени бани. Усмирителни ризи. Пиявици и очистителни. Нищо чудно, че Еймуърт не желаеше да изпрати Мериъл в подобно място. Доминик също не смяташе, че би могъл да я подложи на такова лечение.

— Много ли пациенти се подобряват достатъчно, за да се върнат към нормален живот? — попита той, след като мрачната обиколка свърши.

— Някои… да. Има и такива случаи. — Лицето на лекаря придоби тъжен израз. — Постигнал съм най-добър успех с жени, страдащи от меланхолия. Навремето вярвах, че медицината ще се справи с всички душевни заболявания, но сега съм разколебан.

Поне беше честен. Доминик обаче не искаше Мериъл да бъде поверена на грижите му. Тя не беше меланхолична, а слънчева и жизнена. Понякога дори приличаше на буйна вихрушка.

— Пациентите през цялото ли време са заключени в стаите си?

— Разходката в градината е една от наградите за добро поведение. Позволете ми да ви заведа там.

Ала градините на Блейдънхам се оказаха разочарование. Само чакълени алеи, малки полянки, редки храсти и тук-там някоя пейка. Може би лехите с цветя се смятаха за превъзбуждащи.

Високите каменни стени завършваха с извити навътре остри шипове. Ако това бе най-модерната и напредничава клиника за душевноболни в цяла Англия, Доминик би предпочел да умре от инфаркт за броени секунди, отколкото да бъде сполетян от умствено разстройство.

— Никога досега не сме имали избягал пациент — с гордост рече лекарят, след като проследи погледа на госта си. — Хората в селото ни смятат просто за добри съседи.

В дъното на градината две едри жени в сиво вървяха на няколко крачки от две пациентки. Когато групата се обърна и се запъти към къщата, Доминик видя как по-възрастната жена, тази отляво, се взира с невиждащ поглед нанякъде. Ужасяващата му празнота го потресе.

Другата пациентка гледаше право в него и той видя как очите й заблестяват. Високата млада жена със силни черти и сплъстена черна коса би била доста красива при други обстоятелства.

Доктор Крейторн снижи глас:

— Жената отляво, госпожа Гил, може би скоро ще се прибере у дома. Тя има склонност към самоубийство, но напоследък е доста спокойна. Няколкото дози наркотик укротиха пристъпите й.

От това, което виждаше, Доминик заключи, че горката жена е в полусъзнание.

— А другата?

— Госпожа М… — започна той, но не довърши името. — Известна е като госпожа Браун. Съпругът й искаше по-специални грижи за нея, но се страхува, че съседите ще узнаят за състоянието й. Предполагам, че им е казал, че тя е в Италия, за да лекува дробовете си. Жалко. Оплел се е в паяжина от лъжи.

Доминик познаваше и други семейства, които отричаха, че има луди сред близките им.

— А състоянието й подобрява ли се?

— Има доста дълги моменти на просветление, но после губи напълно разсъдъка си особено когато съпругът й идва. Дори трябваше да го помоля да разреди посещенията си. Бих искал да му дам повече надежда, но поведението й е толкова непредсказуемо, че не съм особено оптимистичен. — Крейторн погледна замислено към пациентките си. — Бихте ли ме извинили? — Кимна и отиде да поговори с една от санитарките.

Доминик закрачи покрай стената. Непрекъснато сравняваше това нещастно място с прелестните градини на Уорфийлд. Силен вик ненадейно прекъсна мислите му. Обърна се и видя госпожа Браун да тича с безумни очи към него. Двете й придружителки безуспешно се опитваха да я настигнат.

Доминик досега не се бе страхувал от жена, но една силна и здрава луда сигурно представляваше заплаха. Все пак, проклет да бъде, ако побегне. Изправи рамене, готов да посрещне нападението. Но такова не последва. Вместо това госпожа Браун се вкопчи в ръката му и отчаяно заговори:

— Моля ви, сър, аз не съм луда! Държат ме тук без никакво основание. Ако съобщите на баща ми, той ще се погрижи да ме освободят. Генерал Еймс от Холиуел Грейндж. Моля ви, умолявам ви…

В този миг надзирателките я хванаха. Госпожа Браун се свлече на земята и обви ръце около коленете на Доминик.