Кристофър Паолини - Ерагон

Младежът обу ботушите си и се замисли. Днес беше специален ден. Преди шестнайсет години неговата майка Селена се появила в Карвахол, сама и бременна. Преди това около шест години живяла в градовете. При завръщането си тя носела скъпи дрехи и перлен накит. Помолила брат си Гароу да остане при него, докато бебето се роди, и когато това се случило, настояла Гароу и жена му Мариан да отгледат детето. След дълги увещания, когато двамата се съгласили, Селена кръстила момчето Ерагон и заминала на следващата сутрин. Оттогава нямаше никакви вести от нея.

Ерагон все още си спомняше как се бе почувствал, когато Мариан му разказа тази история, преди да почине.

Осъзнаването, че хората, които са го отгледали, не са истинските му родители, беше внесло смут в душата му.

С времето постепенно бе успял да го преодолее, но понякога го обземаше подозрение, че не е бил достатъчно добър за майка си.

„Сигурен съм, че е имала основателна причина да замине, но поне да знаех каква е“.

Още нещо го тормозеше. Кой е истинският му баща? Селена така и не казала на никого. Който и да беше той, през тези години не бе дошъл да потърси момчето. На Ерагон много му се щеше да узнае поне името му.

Момчето въздъхна и се изми, потръпвайки от студената вода. След това извади камъка и го сложи на полицата над леглото. Погледа го няколко секунди и се отправи с нетърпение към кухнята. Гароу и Роран вече бяха будни и закусваха печено пиле. При вида на Ерагон братовчед му се изправи и се усмихна.

Роран беше с две години по-голям, мускулест, набит и не особено пъргав. Двамата бяха близки като истински братя.

— Радвам се, че се върна. Как мина пътуването?

— Трудно — отвърна Ерагон и си взе парче от пилето. — Чичо не ти ли разказа какво се случи?

— Не.

Момчето набързо предаде събитията и по настояване на братовчед си отиде да донесе камъка. Роран се възхити от находката му и след малко запита нервно:

— Говори ли с Катрина?

— Не, нямаше как, след като се скарахме със Слоун. Но тя ще те очаква, когато пристигне керванът. Помолих Хорст да й предаде съобщението ти.

— Казал си на Хорст? Това беше лично съобщение. Ако исках всички да разберат, щях да направя клада и да използвам димни сигнали. Ако Слоун разбере, няма да разреши да се виждаме.

— Хорст е дискретен — увери го Ерагон. — В никакъв случай няма да се изтърве пред касапина. Особено пък сега.

Роран не изглеждаше убеден, но спря да спори. Братовчедите се върнаха в кухнята при Гароу и довършиха закуската си. След това тримата се захванаха с работата на полето.

Бледото слънце не осигуряваше много топлина, но те бързо ожънаха ечемика и го прибраха в плевнята. След това обраха тиквите, зелето, ряпата и боба. До вечерта бяха изтощени от работа, но доволни, че прибирането на реколтата е приключило.

Следващите дни преминаха в пакетиране, осоляване и приготвяне на запаси за зимата.

Девет дни след завръщането на Ерагон от планините се спусна страховита буря и започна да вилнее в долината. Снегът заваля на едри парцали и покри земята. Тримата не излизаха от къщата, освен, за да нахранят животните, и прекарваха времето си скупчени край огъня, докато свирепият вятър виеше в дървените капаци на прозореца. Няколко дни по-късно, когато бурята отмина, всичко беше побеляло.

— Опасявам се, че тази година керванът може и да не дойде заради лошото време — каза Гароу. — Вече закъсняват. Ако не се появят скоро, ще се наложи да си купим провизии от Карвахол. Тримата ставаха все по-неспокойни, докато дните отминаваха без следа от търговците.

Сутринта на осмия ден Роран отиде до пътя и потвърди, че керванът още не е пристигнал. Тримата решиха да се приготвят за пътуване. Вечерта отчаяният Ерагон отиде да провери пътя отново и се натъкна на множество следи от коне и каруци. Той се върна в къщата и развълнуван съобщи добрата вест.

Семейството приготви онази част от реколтата, която беше предназначена за продан, и я натовари в каруцата още преди разсъмване. Гароу извади скромните им спестявания и ги сложи в кожена кесия на колана си. Ерагон донесе камъка и го прикрепи внимателно между чувалите, за да не се търкаля при движението на каруцата.

Тримата закусиха набързо и поведоха конете към пътя. Керванът беше проправил пъртина в снега и това улесни придвижването им. Към обяд вече бяха успели да достигнат Карвахол.

На дневна светлина градчето изглеждаше още по-малко, но бе изпълнено с глъч. Търговците бяха разположили лагера си на една поляна в покрайнините му. Четирите палатки на трубадурите бяха ярко украсени и привличаха вниманието. Поток от хора непрекъснато сновеше между градчето и лагера. Шумната тълпа бе отъпкала снега. Из въздуха се носеше аромат на печени лешници.