Кристофър Паолини - Ерагон

Единият търговец беше доста дебел и едва се побираше на стола, който скърцаше измъчено при всяко негово движение. По главата му нямаше никакви косми, а устните му се цупеха всеки път, щом отпиеше от шишето си. Другият имаше червендалесто лице и груба кожа. За разлика от главата, тялото му бе неестествено тънко.

Първият напразно се опита да намести туловището си на стола и каза:

— Не, не, вие не разбирате. Единствено непрестанните усилия на краля ни позволяват да седим тук в безопасност и да спорим. Ако той оттегли подкрепата си, сте загубени.

— Точно тъй, остава да ни кажеш, че Ездачите са се завърнали и ти сам си избил стотина елфи — подметна някой. — За деца ли ни мислиш, че ни разказваш такива истории? И сами можем да се грижим за себе си.

Тълпата изръмжа одобрително. Търговецът щеше да отговори, но спътникът му се намеси, махайки с ръка, при което се видяха няколко скъпи пръстена.

— Вие не разбирате. Естествено, че Империята не може да се грижи за всеки поотделно, но само нейният авторитет спира ургалите и останалите изчадия да не нападнат това… — Той се позамисли за подходящата дума — място. Ядосани сте на Империята, може би справедливо, заради отношението й към вас, но властта не може да задоволи всички. Винаги ще има спорове и конфликти. Мнозинството обаче няма от какво да се оплаква. Във всяко общество има малки групи от хора, недоволни от управниците.

— Да — обади се една жена, — ако наричаш Варден малка група!

— Вече ви обяснихме, че Варден нямат желание да ви помагат — въздъхна дебелият мъж. — Те са сбирщина от престъпници и предатели, които се опитват да ни убедят, че истинската заплаха е в самата Империя, а не отвън. Тяхната единствена цел е да свалят краля и да заграбят земята. Имат шпиони навсякъде, не се знае кой работи за тях.

Ерагон не беше съгласен, но хората кимаха. Той пристъпи напред и каза:

— Откъде знаеш това? И аз мога да кажа, че облаците са зелени, но това не означава, че е вярно. Докажете думите си.

Двамата мъже се загледаха в Ерагон. Пръв заговори слабият, като избягваше погледа на момчето.

— Не сте ли си възпитали децата поне малко? Нима оставяте момчетата да предизвикват възрастните по този начин?

Хората се обърнаха към Ерагон и един мъж каза:

— Отговорете на въпроса.

— Нямаме доказателство — отвърна дебелият и обърса потта над горната си устна. Отговорът му отново разпали спора.

Ерагон се върна на бара с горчив вкус в устата. Досега не беше срещал човек, който да изпитва добри чувства към Империята. В Карвахол мразеха кралската власт по наследство. Империята никога не помагаше в гладни години, а бирниците й бяха алчни като лешояди. Ерагон се чувстваше длъжен да поспори с търговците по този въпрос, макар че за Варден нямаше ясно мнение.

Варден се наричаха група бунтовници, които постоянно воюваха с Империята. Никой не знаеше кой е техният водач и кой ги е сформирал преди около век, когато Галбаторикс поел властта. Групата бе спечелила доста симпатизанти с това, че устояваше на опитите на краля да я унищожи. За Варден не се знаеше почти нищо, освен че приемат всеки, който мрази Империята и е в конфликт с нея. Единственият проблем беше да успееш да ги откриеш. Морн се наведе над бара и каза:

— Тези са по-лоши и от лешояди, скупчени на мърша. Ако се задържат тук още малко, ще стане лошо.

— За нас или за тях?

— За тях — отвърна кръчмарят.

Ерагон усети, че обстановката се нажежава, и излезе навън. Вече се свечеряваше и слънцето скоро щеше да залезе. Младежът закрачи по улицата и забеляза в една пресечка Роран и Катрина.

Роран каза нещо, Катрина се повдигна на пръсти, целуна го и се отдалечи. Ерагон се приближи до братовчед си и го закачи.

— Прекарваш си приятно, а?

Роран изръмжа нечленоразделно и тръгна по улицата. В този час повечето жители се бяха прибрали по къщите си и изчакваха да дойде време за представлението на трубадурите.

— Чу ли новините на търговците?

— Да — отвърна Роран не особено съсредоточено.

— Какво мислиш за Слоун?

— Много добре знаеш.

— Ще се лее кръв, щом разбере за мене и Катрина.

Една снежинка падна на носа на Ерагон и той погледна нагоре. Небето беше посивяло. Младежът не можа да се сети какво да отвърне и само потупа Роран по рамото.

Вечерята в дома на Хорст беше щедра. В стаята се смесваха смях и разговори. За веселата атмосфера спомагаха и огромните количества сладък ликьор и тъмна бира. Щом приключиха с яденето, гостите на Хорст се насочиха към лагера на търговците. Голяма тълпа селяни се бе събрала около широк кръг, очертан с факли, и търпеливо очакваше представлението.