Кристофър Паолини - Ерагон

— Значи няма да го купите?

— Не си струва риска. Има вероятност да му намеря купувач през пролетната обиколка, но не съм сигурен. Дори да успея, няма да мога да ви донеса парите преди следващата есен. Няма смисъл. Опитайте се да го продадете на някой друг. Любопитен съм. Защо настояхте да говорим насаме?

Ерагон прибра камъка, преди да отговори:

— Защото — Момчето погледна мъжа и се зачуди дали и той ще избухне като касапина. — Защото го открих в Гръбнака, а на местните това не им хареса.

Мерлок го изгледа преценяващо.

— Знаеш ли защо керванът закъсня тази година?

Ерагон поклати глава.

— Пътуването ни става все по-опасно. Алагезия тъне в хаос. Преследват ни болести и лош късмет. Заради постоянните атаки на Варден, Галбаторикс изпрати по-голямата част от армията по границите. Отгоре на всичко ургалите се придвижват към пустинята Хадарак. Никой не знае защо, а нямаше и да ни интересува, обаче те минават през населени места и сеят опустошения. Носят се слухове и за Сянка, но не са потвърдени. Не че много хора биха оживели, за да разкажат за такава среща.

— Защо не сме чули за това? — попита Ерагон.

— Защото започна преди два-три месеца. Няколко села бяха изоставени поради опасността от глад, след като ургалите опустошиха нивите им.

— Глупости — изръмжа Гароу. — Не сме виждали ургал от години. Рогата на единствения, който се мерна тук, висят заковани в кръчмата на Морн.

Мерлок сви вежди.

— Може и така да е, но все пак това е едно малко градче в планините. Не е чудно, че сте избягнали нещастията. Надявам се те да не продължат дълго. Споменах за тези събития просто, защото на техния фон не е толкова странно да се намери такъв камък в Гръбнака. — Търговецът се изправи и им пожела лек ден.

Гароу се насочи обратно към Карвахол.

— Какво мислиш? — попита Ерагон.

— Ще събера още малко информация, преди да си правя заключения. Остави камъка в каруцата и иди се забавлявай. Ще се видим довечера у Хорст.

Ерагон си проби път през тълпата и се върна при каруцата. Той прибра камъка под чувалите и се насочи обратно към сергиите.

Поразходи се и огледа внимателно стоките с изражение на познавач, въпреки скромната сума, с която разполагаше. Другите търговци потвърдиха думите на Мерлок за положението в Алагезия. Очевидно пътуванията вече не бяха безопасни.

По-късно младежът си купи три захарни пръчки и парче все още горещ черешов пай. Топлата храна му се отрази добре след часовете, прекарани навън. Той облиза сладкия сироп от пръстите си и седна на някаква веранда, смучейки една от пръчките. Наблизо се боричкаха две момчета от Карвахол, но на него не му се участваше в игрите им.

В късния следобед търговците започнаха да разнасят продадените си стоки по домовете на хората. Ерагон с нетърпение очакваше вечерта, когато трубадурите щяха да изнесат представление. Той обожаваше да слуша истории за богове и магии, но най-любими му бяха сказанията за Драконовите ездачи. В Карвахол живееше един стар разказвач, Бром, който беше приятел на момчето, но неговите истории остаряваха с времето и Ерагон гореше от нетърпение да чуе нещо ново.

Младежът тъкмо бе отчупил една ледена висулка от покрива на верандата, когато забеляза Слоун. За да избегне срещата с касапина, той сведе глава, зави зад ъгъла и се отправи към кръчмата на Морн.

Вътре беше топло и задушно. Големите лъскави, черни рога от ургал бяха заковани над вратата. Барът бе дълъг и нисък, а зад него стоеше Морн с ръкави, навити до лактите. Брадичката му беше квадратна, сякаш някой го бе праснал с камък в лицето. Посетителите седяха на дъбови маси и слушаха двама търговци, които бяха приключили с работата и се бяха отбили за по бира.

Морн остави халбата, която лъскаше, и погледна към младежа.

— Ерагон, радвам се да те видя. Къде е чичо ти?

— Търгува — отвърна Ерагон и сви рамене. — Сигурно ще се забави малко.

— Ами Роран, и той ли дойде? — попита Морн и взе друга халба.

— Да, тази година няма болни животни, които да го задържат.

— Добре, добре.

Ерагон посочи към двамата търговци.

— Тия какви са?

— Прекупвачи на зърно. Изкупиха тазгодишната реколта на възмутително ниски цени и сега ни разказват някакви небивалици.

Ерагон разбираше раздразнението на кръчмаря.

„Хората имат нужда от тези пари, за да оцелеят през зимата“.

— Какви истории? — попита той.

Морн изсумтя.

— Казват, че Варден са сключили съюз с ургалите и планират да ни нападнат. Според търговците само благодарение на краля все още не сме пострадали. Като че ли на Галбаторикс въобще му пука за нас. Иди и ги чуй. На мене ми писна. Имам си достатъчно проблеми и без техните лъжи.