Кристофър Паолини - Ерагон

Гароу спря конете и извади няколко монети от кесията си.

— Ето ви да се позабавлявате. Роран, прави, каквото искаш, но не забравяй, че сме на вечеря у Хорст. Ерагон, вземи камъка и ела с мене.

Ерагон се ухили и прибра парите, като обмисляше как да ги изхарчи. Роран тръгна нанякъде с решително изражение, а Гароу и Ерагон си запробиваха път през тълпата към лагера. Жените купуваха платове и дрехи, а съпрузите им се оглеждаха за нови инструменти. Стоките бяха многобройни и разнообразни. Наоколо тичаха деца и надаваха радостни викове.

Ерагон се загледа в търговците с любопитство. В сравнение с предната година, сега видът им беше по-угрижен. В очите на децата им имаше уплаха и тревога, а по дрехите им се виждаха кръпки. Мъжете носеха мечове и ками, дори жените бяха въоръжени.

„Какво ли се е случило, за да се разтревожат така? И защо закъсняха толкова?“

Ерагон помнеше търговците като весели и приветливи хора, но явно нещо ги беше променило. Гароу вървеше по улицата и търсеше Мерлок — търговец, който се занимаваше с бижута и скъпоценности.

Откриха го пред импровизирана сергия да показва брошки на няколко жени. Съдейки по възхитените възклицания, Ерагон прецени, че търговията върви добре. Мерлок се радваше всеки път, щом някой похвалеше стоката му. Той имаше елегантна козя брадичка, носеше скъпи дрехи и сякаш гледаше на света с насмешка.

Гароу и Ерагон изчакаха жените да си тръгнат и щом търговецът се освободи, застанаха пред него.

— Какво ще желаят господата? Огърлица или бижу за някоя прекрасна дама? — Мерлок със замах извади сребърна брошка във форма на роза. Майсторската изработка привлече вниманието на Ерагон. — Ваша е само за три крони, въпреки че я нося чак от Белатона.

Гароу отвърна тихо:

— Не смятаме да купуваме. По-скоро искаме да продадем нещо.

Мерлок прибра розата и ги изгледа с интерес.

— Разбирам. Ако предметът ви е ценен, може би ще постигнем споразумение. — Той спря за момент, като видя, че двамата се колебаят. — Нали го носите със себе си?

— Носим го, но ще е по-добре да ти го покажем насаме — отвърна Гароу.

Мерлок повдигна веждата си, но каза спокойно:

— В такъв случай елате до моята палатка.

Той набързо събра нещата си и ги заключи в едно метално ковчеже, след което поведе двамата през лагера към една шатра, която бе издигната малко встрани от другите. Тя беше червена на върха и черна в основата, украсена с цветни триъгълници, вплетени един в друг. Мерлок развърза входното платнище и го отметна.

Вътре имаше всякакви дрънкулки и странни мебели, като кръгло легло и столове от пънове на дърво. На една бяла възглавничка лежеше закривена кама със скъпоценен камък на дръжката.

— Моля, разполагайте се и кажете защо искахте да говорим насаме.

Ерагон извади камъка и го сложи на земята. Мерлок се пресегна с блясък в очите и попита дали може да го разгледа.

Той извади метални везни от един сандък и внимателно претегли камъка. След това прегледа повърхността му с лупа, почука го с някакъв дървен инструмент и прокара ръба на един малък скъпоценен камък по него. Измери дължината и диаметъра му и внимателно записа всичко на една плоча.

— Имате ли представа колко струва?

— Не — призна Гароу и се помръдна с неудобство на стола си.

— За съжаление и аз не знам. Но мога да ви кажа няколко неща. Белите нишки са от същия материал като синьото, което ги обгражда, просто цветът им е различен. Но какъв е този материал, нямам идея. По-твърд е от скала, дори от диамант. Който го е обработил, е ползвал специални инструменти или магия. Освен това е кух.

— Какво? — възкликна Гароу.

Мерлок леко се раздразни.

— Чували ли сте камък да издава такъв звук? — Той грабна камата от възглавничката и удари камъка с плоската страна на острието. Във въздуха се разнесе чист, кристален звън. Ерагон се притесни, че повърхността ще се повреди, но търговецът ги успокои. — Вижте, няма дори драскотина. Съмнявам се, че би му станало нещо дори ако го ударя с чук.

Гароу скръсти ръце и се умълча замислен. Ерагон беше силно объркан.

„Знам, че камъкът се появи в Гръбнака чрез магия, но чак да е направен с магия? За какво ли служи?“

— Все пак колко струва? — попита той.

— Не знам — отвърна Мерлок. — Сигурен съм, че има хора, които ще платят доста, за да се сдобият с него, но в Карвахол няма такива. Ще трябва да отидете до южните градове, за да намерите купувач. Но едва ли ще е лесно.

Гароу огледа палатката внимателно, като комарджия, преценяващ рисковете.