Кристофър Паолини - Ерагон

— Той е виновен.

— Тихо — изръмжа Хорст и изпука с кокалчетата на пръстите си.

Той беше ковачът на Карвахол и това си личеше по фигурата му и по широката кожена престилка. Ръкавите на разкопчаната му риза бяха запретнати до лактите. Лицето му бе покрито с рошава черна брада.

— Слоун, какви ги вършиш?

Касапинът изгледа злобно Ерагон и процеди:

— Този младеж се появи и почна да ме тормози. Помолих го да си тръгне, но той не пожела. Не реагира и когато го заплаших!

— Вярно ли е това? — попита ковачът.

— Не! — възкликна Ерагон. — Поисках малко месо, предложих този камък в отплата и той прие. Когато му казах, че го нося от Гръбнака, Слоун отказа дори да го докосне. Какво значение има къде съм го намерил?

Хорст изгледа камъка с любопитство и отново насочи вниманието си към касапина.

— Защо не искаш да търгуваш с момчето? И аз не обичам Гръбнака, но щом смяташ, че това не е достатъчно ценно, аз ще платя.

Слоун се замисли за момент, след което облиза устни и отвърна:

— Това си е моят магазин и ще правя, каквото си искам.

Катрина пристъпи напред и тръсна кестенявата си коса.

— Татко, Ерагон иска да си плати. Дай му месото и ела да вечеряме.

Слоун сви вежди.

— Прибирай се вкъщи. Това не те засяга. Казах, прибирай се!

Катрина се смръщи, но излезе от стаята. Ерагон гледаше с раздразнение, обаче не посмя да се намеси. Хорст потърка брадичката си и заговори с по-мек тон:

— Добре де, аз ще ти платя. Ерагон, колко щеше да вземеш?

— Ами колкото се може повече.

Хорст извади една кесия и отброи няколко монети.

— Дай ми от най-хубавите плешки. Напълни раницата на момчето. — Касапинът изглеждаше сериозно разколебан. — Не е добра идея да откажеш и на мене.

Слоун ги изгледа злобно и влезе в задната стаичка, като мърмореше под носа си. След няколко минути се върна с пакетираното месо. Той взе парите на Хорст с безизразно лице и отново започна да почиства ножа си, сякаш в стаята нямаше никого.

Ковачът прибра месото и излезе навън, следван от Ерагон, който носеше раницата си и камъка. След задушната атмосфера на магазина хладният нощен въздух действаше освежаващо.

— Благодаря ти, Хорст. Чичо Гароу ще бъде доволен.

Хорст се засмя тихо:

— Няма нужда да ми благодариш. Отдавна исках да направя нещо такова. Слоун е кавгаджия и от време на време е добре да го стряскам. Катрина ви чула да се карате и дойде да ме извика. Добре, че се намесих, инак вероятно щяхте да се сдърпате още по-жестоко. За съжаление следващия път сигурно ще откаже да те обслужи, дори и да имаш пари.

— Не разбирам защо избухна така. Никога не сме били приятели, но досега поне не отказваше да търгува. А и никога не съм го виждал да се отнася с Катрина по този начин — каза Ерагон и отвори раницата си.

Хорст сви рамене.

— Питай чичо си. Той знае повече от мене по този въпрос.

Момчето прибра месото в раницата си и му подаде камъка.

— Добре, значи имам още една причина да побързам да се прибера. Ето, това е за тебе.

Ковачът поклати глава.

— Няма нужда, задръж си странния камък. Албрийч възнамерява да замине за Фейнстър напролет и ще ми трябва помощник. Ако искаш да ми се отплатиш, може да поработиш при мене през свободното си време.

Ерагон кимна доволно. Хорст имаше двама синове — Албрийч и Балдор, които му помагаха. Предложението да заеме мястото на единия бе доста щедро.

— Благодаря! Ще се радвам да работя при тебе.

Момчето беше доволно, че има начин да се отплати. Чичо му нямаше да приеме никакви прояви на благотворителност. Ерагон се приготви да тръгне, но се сети за още нещо:

— Роран ме помоли да предам съобщение на Катрина, но тъй като явно няма да успея, ще го направиш ли вместо мене?

— Разбира се.

— Кажи й, че той ще дойде в града, щом пристигне керванът, и тогава ще се видят.

— Това ли е?

— Не, предай й също, че тя е най-красивото момиче, което той е виждал, и мисли само за нея.

Хорст се усмихна и намигна на Ерагон.

— Сериозна работа, а?

— Да, господине — ухили се и младежът. — Предай й също и моите благодарности. Радвам се, че се опълчи на баща си и застана на моя страна. Дано само да не си навлече неприятности, защото Роран ще ми се ядоса.

— Не се тревожи. Слоун не знае, че тя ме е извикала, така че едва ли ще има проблеми. Не искаш ли да вечеряш с нас, преди да тръгнеш?

— Съжалявам, но няма да мога. Гароу ме очаква — заяви Ерагон и завърза раницата си, след което я метна на гръб и се отправи към пътя, вдигайки ръка за поздрав.