Кристофър Паолини - Ерагон

Гарджзла!

От дланта на съществото излетя червена мълния, уцели коня на жената и го събори на земята. Дамата се претърколи и погледна към спътниците си.

Смъртоносните стрели на ургалите свалиха двамата елфи. Те паднаха от конете си и кръвта им напои земята.

— След нея! Нея искам! — изкрещя Сянката и чудовищата се втурнаха по пътя.

Жената елф извика, когато видя мъртвите си спътници, след това с проклятие се хвърли в гората.

Докато ургалите си пробиваха път между дърветата, предводителят им се качи на една висока скала, откъдето имаше добра видимост. Той вдигна ръка и измърмори някакви думи, след което голяма част от гората избухна в пламъци. Съществото методично подпали гората, като остави малък кръг около засадата.

Внезапно до ухото му достигнаха писъци. Зърна трима от подчинените си да рухват на земята и бягащата жена, която се отдалечаваше от останалите.

Тя тичаше точно към скалата. Сянката погледна надолу, скочи и се приземи елегантно точно пред нея. Елфката хвърли поглед назад, от меча й капеше кръв.

Рогатите чудовища изскочиха от гората и блокираха пътя. Сянката се приближи с вдигната ръка, наслаждавайки се на безпомощната си плячка.

— Хванете я!

При вида на ургалите жената отвори торбата на кръста си, извади нещо от нея и я остави да падне на земята. В ръцете си държеше голям камък с цвят на сапфир, който отразяваше пламъците. Тя го вдигна над главата си и започна да произнася някакви думи.

— Гарджзла! — изкрещя отчаяно Сянката.

Изстреля от дланта си нова червена мълния, но беше твърде късно. Зелена светлина проблесна над поляната и камъкът изчезна миг преди мълнията да удари елфката и да я събори на земята.

Сянката изкрещя ядосано и тръгна напред, забивайки меча си в едно дърво. Изстреля девет мълнии и уби оцелелите ургали, след което освободи меча си и тръгна към жената.

От устата на създанието се носеха проклятия на език, който само то знаеше. Вдигна ръце и погледна небето. Безмълвните звезди предизвикваха отвращението му и съществото се обърна към жената.

Красотата й би покорила всеки смъртен мъж, но нямаше ефект над Сянката. След като се увери, че камъкът е изчезнал, доведе скрития си наблизо кон, завърза пленницата си на седлото и препусна между дърветата.

Изгаси пламъците на пътя си, но остави другите части от гората да се къпят в огън.

Ерагон коленичи в утъпканата трева и огледа следите. Според отпечатъците стадото беше минало през тази ливада преди около половин час. Скоро щеше да успее да го догони. Целта му бе едно младо животно с изкълчен преден ляв крак, което за учудване беше оцеляло досега, без да стане плячка на хищниците.

Небето бе тъмно, но безоблачно, лек ветрец раздвижваше въздуха. По планинските склонове се спускаха буйни потоци. В долината се надигаше мъгла, толкова гъста, че да се спънеш в нея.

Ерагон беше петнайсетгодишен, почти навлязъл в мъжката възраст. Дрехите му бяха износени. Широк ловджийски нож с дръжка от кост висеше от колана му, а до него имаше калъф от еленова кожа, който пазеше тисовия лък от влагата. На гърба си младежът носеше грубо изработена раница.

Преследването на елена го беше отвело дълбоко в Гръбнака — верига от труднопроходими планини, чиито склонове се спускаха по цялото крайбрежие на Алагезия. За тези планини често се носеха странни истории. Въпреки това Ерагон не се страхуваше. Той бе единственият ловец в Карвахол, който се осмеляваше да навлиза толкова навътре в тях.

Това беше третата нощ, откакто бе потеглил, и храната му скоро щеше да свърши. Ако не успееше да убие животното, щеше да му се наложи да се завърне с празни ръце. Семейството му имаше нужда от месото, за да изкара зимата, а не можеше да си позволи да го купи от Карвахол.

Ерагон се изправи решително и закрачи през гората към една долчинка, където според него нощуваше стадото. Дърветата закриваха небето и клоните им засенчваха следите, но младежът беше достатъчно опитен.

Той се спря и обтегна тетивата на лъка си, след което измъкна три стрели. На поляната пред него лежаха двайсетина неподвижни животни, огрени от лунната светлина. Еленът, който преследваше, дремеше съвсем наблизо, а левият му крак бе странно изкривен.

Ерагон бавно запълзя напред, готвейки се за изстрел. Тридневната гонитба беше към своя край. Пое си дълбоко дъх, изпъна тетивата и в този момент експлозия разцепи нощта.

Стадото скочи и побягна. Ерагон се изправи на крака и стреля към отдалечаващия се елен, но за съжаление не улучи и стрелата изчезна в мрака. Младежът изруга и се завъртя, приготвил нова стрела.