Кристофър Паолини - Ерагон

Къщите в селото бяха дървени, със сламен или дъсчен покрив. От комините се носеше дим и придаваше на въздуха мирис на изгоряла дървесина. Повечето постройки разполагаха с широки веранди, на които се събираха жителите. Ерагон чуваше весели мъжки гласове, от време на време сгълчавани от някой женски.

Младежът се отправи между къщите към магазина на касапина, от чийто комин се носеше черен пушек.

Ерагон отвори вратата и влезе в просторна стая, добре осветена от каменно огнище. В далечния й край се простираше широк тезгях. Помещението беше безупречно чисто, сякаш собственикът му прекарваше целия си ден в това да премахва и най-малката мръсотия. Зад тезгяха стоеше касапинът Слоун — дребен мъж, с памучна риза и престилка, по която личаха кървави петна. На колана му висеше впечатляващ набор от ножове и сатъри. Лицето му бе белязано от шарка, а черните му очи гледаха подозрително. Мъжът лъскаше тезгяха с протрит парцал.

— Брей, могъщият ловец се завърна при простосмъртните. Какво уби този път?

— Нищо — отвърна Ерагон. Слоун отдавна не му харесваше. Касапинът се отнасяше към него с неприязън без някаква видима причина. Мъжът беше овдовял рано и единственият човек, който означаваше нещо за него, бе дъщеря му Катрина.

— Поразен съм — каза Слоун с престорено учудване, след което се обърна към стената, за да почисти нещо. — Затова ли си тук?

— Да — призна Ерагон с неудоволствие.

— В такъв случай, да ти видя паричките. — Касапинът се обърна и забарабани с пръсти по тезгяха. — Хайде де. Имаш ли пари или не?

— Нямам пари, но…

— Нямаш ли? — прекъсна го мъжът. — И как очакваш да си купиш месо! Нима другите търговци ти дават продукти на вересия? Да не очакваш да ти дам месото без пари? Освен това вече е късно и затварям. Ела утре, като намериш с какво да платиш.

Ерагон се втренчи в него.

— Не мога да чакам до утре, Слоун. Намерих нещо, с което да ти платя.

Младежът извади камъка и го постави внимателно на тезгяха, където той заблещука, отразявайки светлината на огъня.

— По-вероятно си го откраднал — измърмори Слоун и се наведе напред с интерес.

Ерагон пренебрегна коментара му и запита:

— Ще стигне ли?

Слоун вдигна камъка и внимателно прецени тежестта му. Прокара ръцете си по безупречната му повърхност, проследявайки белите линии, след което го постави обратно на тезгяха.

— Красив е, но колко струва всъщност?

— Не знам — призна Ерагон, — но с тази перфектна изработка сигурно е доста ценен.

— Очевидно — отвърна Слоун с престорено търпение. — Но все пак колко струва? При положение, че не знаеш, ти предлагам да намериш някой търговец, на когото да го продадеш, или да приемеш моето предложение: три крони.

— Това е пладнешки обир! Със сигурност е поне десет пъти по-скъп — възмути се Ерагон. С три крони можеше да си купи месо колкото за една седмица.

Слоун сви рамене.

— Ако не ти харесва предложението ми, можеш да изчакаш, докато пристигне керванът. А сега мисля да затварям.

Керванът се състоеше от група пътуващи търговци и артисти, които посещаваха Карвахол всяка есен и пролет. Те купуваха изделията, произвеждани от местните жители, и им продаваха стоки, каквито липсваха в долината.

Ерагон обаче не искаше да чака тяхното пристигане. Семейството му имаше нужда от месото в момента.

— Добре, приемам.

— Чудесно, ще ти приготвя месото. Не че ми е работа, но къде намери този камък?

— Преди две нощи в Гръбнака.

— Махай се! — извика Слоун и избута камъка настрани. Премести се гневно в другия край на тезгяха и започна да почиства един нож.

— Защо? — попита Ерагон и придърпа камъка към себе си, сякаш да го предпази от гнева на касапина.

— Няма да се занимавам с нещата, които носиш от онези проклети планини. Пробутай магическия си камък на някой друг.

Ръката на Слоун се подхлъзна и той се поряза, но очевидно не забеляза, защото продължи да търка ножа, цапайки го със собствената си кръв.

— Значи няма да търгуваш с мене?

— Точно така! Освен, ако не си платиш с монети! — Касапинът изръмжа и пристъпи напред, стискайки ножа. — Махай се, преди да съм те изхвърлил!

Вратата на помещението се отвори с трясък. Ерагон се завъртя в очакване на още неприятности. В стаята влезе Хорст, изключително силен мъж. Зад него с решително изражение вървеше шестнайсетгодишната дъщеря на Слоун — Катрина. Ерагон се изненада, тъй като тя обикновено избягваше да се замесва в караниците на баща си. Касапинът ги изгледа разтревожено и започна да обвинява момчето: