Кристофър Паолини - Ерагон

Младежът се усмихна, загледан в малкото същество. Той нежно протегна дясната си ръка и го докосна по хълбока. Болезнен, леден пулс пробяга нагоре по ръката му. Той изгаряше вените като течен огън. Момчето с писък падна назад. В съзнанието му избухна гневен вик. Всяка част от тялото го болеше неистово. Той се опита да помръдне, но не можа. Постепенно топлината се върна в крайниците му и Ерагон се изправи, като трепереше. Ръката му беше подута, а пръстите — парализирани. В средата на дланта му имаше бяло, блещукащо, кръгло петно. Мястото болеше като ухапване от паяк. Сърцето му туптеше бясно.

Ерагон примигна и се опита да разбере какво се беше случило. Нещо си проправяше път към съзнанието му — като пръст, плъзгащ се по кожа. Отново го усети, този път под формата на мисъл, изпълнена с любопитство. Сякаш беше изчезнала невидимата стена, която ограничаваше съзнанието му, и то можеше да излезе извън тялото. Младежът се уплаши, че без солидна опора духът му ще се откъсне и ще бъде обречен да се скита навеки. Той притеснено се опита да прекъсне контакта. Новото чувство изчезна, сякаш бе затворил очи. Ерагон се загледа с любопитство в неподвижния дракон.

Съществото протегна костеливия си крак и го докосна. Този път енергията, която го бе ударила, не се появи. Обърканият младеж погали дракона по главата с дясната си ръка. Създанието измърка и изви гърба си като котка. Ерагон прокара пръсти по крилото му. Кожата беше като стар пергамент, мека и топла, но леко влажна. Под нея пулсираха стотици малки венички.

Мисълта отново докосна съзнанието на Ерагон, но този път вместо любопитство носеше усещане за глад. Младежът се изправи и въздъхна. Това животно беше опасно, но изглеждаше толкова безобидно на леглото му, че се зачуди дали не би могъл да го задържи. Драконът изпищя и започна да се оглежда за храна. Ерагон го погали отново, за да замълчи, и излезе, като затвори внимателно вратата.

Когато се завърна с две парчета сушено месо, той завари дракона да седи на прозореца и да гледа луната. Младежът наряза месото и го предложи на животното. Драконът помириса парчето, изстреля главата си напред и глътна храната с едно движение, след което побутна ръката на Ерагон за още.

Той го нахрани внимателно, като пазеше пръстите си. Драконът се насити, изкачи се по ръката на младежа и се уви около врата му, а след това изпусна малко черен дим през ноздрите си.

Щом животното задряма, Ерагон внимателно го премести на възглавницата и легна до него, като се взираше в мрака.

Младежът беше изправен пред болезнен избор. Ако отгледаше дракона, можеше да стане Ездач. За тези герои се носеха стотици истории и ако успееше да стане един от тях, щеше да си осигури място в легендите. Но ако службите на Империята разберяха за него, щяха да погубят цялото му семейство, освен, ако не минеше на страната на краля. Най-просто щеше да е да убие животното, но тази идея веднага беше отхвърлена. Драконите бяха твърде редки, за да се погубват така.

„Освен това кой може да ме издаде? Все пак живеем в доста затънтен край“. Проблемът беше да убеди Роран и Гароу да му позволят да задържи животното. Те едва ли щяха да са особено щастливи да живеят с дракон.

„Мога да го отгледам тайно. След месец-два ще е доста голям и те няма да могат да ми попречат. Но дали ще успея да му осигуря достатъчно храна? Малък е като котка, а изяде две големи парчета. Предполагам, че ще може да ловува, но след колко време? И как ли ще му се отрази студът?“

Каквото и да станеше, беше твърдо решен да задържи животното дори ако трябваше да се скара с чичо си. Изпълнен с решимост, Ерагон се отпусна и задряма.

На сутринта драконът стоеше на рамката на леглото като някакъв древен пазител. Младежът се възхити на синия му цвят. Люспите му блестяха като стотици скъпоценни камъчета. Ерагон забеляза, че белегът на дланта му бе добил сребрист оттенък. Трябваше да помисли как да го прикрие.

Той вдигна дракона и внимателно излезе от къщата, като пътьом грабна малко месо, няколко парчета кожа и парцали. Денят беше свеж и хладен. Тънък слой нов сняг покриваше фермата. Ерагон се засмя, докато съществото оглеждаше околността от пазвата му.

Младежът прекоси нивите и навлезе в гората, търсейки подходящо място. Най-накрая си хареса едно голямо дърво, растящо на малко хълмче, и постави дракона на земята. След това от кожата направи каишка и я върза около врата му. Кожата беше стара, но щеше да издържи. Ерагон погледа пълзящото животно и премести примката от врата на краката му, тъй като не искаше да се задуши. Следващата му работа бе да направи от съчки и парцали гнездо на един по-висок клон. Доволен от свършеното, той се дръпна назад да почине.