Кристофър Паолини - Ерагон

Старецът запали лулата си с огниво, дръпна няколко пъти и заговори:

— Така, няма да спираме повече, освен за чая. Сега за Ездачите — или Шур’тугал, както ги наричат елфите. Откъде да започна? Те са управлявали дълги години и по време на могъществото си са владели земи, двойно по-големи от Империята. За тях се разказват множество истории, но повечето са измислени. Ако повярваш на всичките, ще решиш, че Ездачите са били едва ли не малки богове. Много книжовници са посветили живота си на изучаването им, но едва ли някой е успял да разбере всичко. Но ние ще се придържаме към твоите въпроси: как са се появили Ездачите, защо са били толкова ценени и откъде са дошли драконите. Ще започнем с последното. Драконите нямат начало или ако имат, то се крие в самото сътворяване на Алагезия. Краят им ще настъпи с изчезването на света, защото те страдат, когато страда земята. Те, заедно с джуджетата, са истинските жители на този континент. Живели са, силни и горди, още преди да се появят другите. Светът им се променил, когато първите елфи пристигнали на сребърните си кораби.

— Откъде са се появили елфите? — прекъсна го Ерагон. — И защо ги наричат „прекрасния народ“? Наистина ли съществуват?

Бром се намръщи.

— Искаш ли да ти отговоря на първите въпроси? Няма да успея, ако непрекъснато ме питаш и за други неща.

— Съжалявам — отвърна Ерагон и сведе глава.

— Не, не съжаляваш — засмя се Бром и погледна към чайника. — За твое сведение, елфите не са измислица, а ги наричат „прекрасни“, защото са най-красивата и грациозна раса. Дошли са от място, наричано Алалеа, но само те знаят къде се намира.

— Така. — Старецът го изгледа изпод рунтавите си вежди, за да се увери, че няма да има повече прекъсвания. — Елфите били горда и магическа раса. В началото те гледали на драконите като на обикновени животни, което се оказало смъртоносна грешка. Един самонадеян млад елф проследил и убил дракон. Драконите се ядосали, издебнали и разкъсали елфа. За нещастие кръвопролитията не спрели. Драконите се обединили и нападнали целия народ. Елфите разбрали, че е станало недоразумение, и искали да сключат мир, но не могли да намерят начин да общуват с драконите, което довело до дълга и жестока война. Тя се водила пет години и вероятно щяла да продължи повече, но един елф на име Ерагон намерил драконово яйце. — Ерагон примигна изненадано. — Виждам, че не си запознат с произхода на името си.

— Не съм.

Чайникът изсвири.

„Защо ли са ме кръстили на някакъв елф?“

— Тогава цялата история ще ти се стори още по-интересна — каза Бром. Той откачи чайника, напълни две чаши с вряла вода и подаде едната на младежа. — Няма нужда да запарваш листата дълго. Пий го, преди да е станал твърде силен.

Ерагон отпи, но си изгори гърлото и се облегна назад. Бром остави своята чаша и продължи да пуши лулата си.

— Никой не знае защо яйцето било изоставено. Някои казват, че родителите били убити от елфите. Други смятат, че драконите нарочно го подхвърлили. Но това не е толкова важно. Ерагон прозрял ползата от това да отгледа приятелски дракон. Погрижил се тайно за него и го кръстил Бид’Даум, според древните обичаи. Когато Бид’Даум пораснал, двамата отишли при драконите и ги убедили да сключат мир с елфите. Двете раси се помирили и в знак на това била сформирана групата на Ездачите. В началото Ездачите служели само за връзка с драконите, но с течение на времето ползата от тях била осъзната и те получили по-голяма власт. По-късно се преместили на остров Вроенгард и построили свой град — Дору Ареаба. Преди бунта на Галбаторикс Ездачите били по-мощни от всеки крал на Алагезия. С това смятам, че отговорих на два от въпросите ти.

— Да — отвърна Ерагон отнесено. Това, че е кръстен на първия Ездач, изглеждаше невероятно съвпадение. — Какво значи Ерагон?

— Не знам — каза Бром. — Името е древно. Съмнявам се, че някой освен елфите си спомня, а едва ли скоро ще видиш елф. Но въпреки това си е хубаво име и трябва да се гордееш с него. Не всички носят толкова достойни имена.

Ерагон спря да мисли за това и се съсредоточи върху наученото от стареца. Нещо му липсваше.

— Не разбрах нещо. Къде сме били ние, когато са се появили Ездачите?

— Ние ли? — попита Бром, повдигайки вежда.

— Ами ние. — Ерагон махна с ръка неопределено. — Така де, хората.

Бром се засмя.

— Ние сме чужденци, също като елфите. Нашите предци се появили три века по-късно.

— Това е невъзможно — запротестира Ерагон. — Винаги сме живели в долината Паланкар.