Кристофър Паолини - Ерагон

— Но те са животни — настоя Ерагон.

— Те са животни, колкото ние с тебе. Хората хвалят подвизите на Ездачите, а забравят, че драконите са били нещо повече от средство за придвижване. Според тебе колко мъже ще се осмелят да нарушат мира, ако знаят, че скоро ще се появи огромен огнедишащ гущер, по-мъдър от който и да е крал?

— Ти виждал ли си дракон някога?

— Не — отвърна Бром, — изчезнали са доста преди моето време.

„А сега за името“.

— Опитвам се да си спомня името на един дракон. Чух за него, когато търговците бяха тук, но не мога да се сетя. Ще ми помогнеш ли?

Бром сви рамене и започна да изброява имена.

— Юра, Хирадор, Фундор, който се е бил с морското чудовище, Галзра, Бриам, Оен Могъщи, Гретием, Бероан, Росларб — В самия край той измърмори още едно, което почти убягна на Ерагон. — и Сапфира. Някое от тези ли е?

— Май че не — отвърна младежът. — Роран сигурно вече е приключил с Хорст. Трябва да тръгвам, макар че не ми се ще.

— Само това ли беше? Очаквах, че ще ти отговарям, докато той не дойде да те извлече насила. Нима нямаш въпроси за тактиката на Ездачите и въздушните битки? Свършихме ли?

— Засега — засмя се Ерагон. — Научих това, което исках, че и повече.

— Много добре. — Старецът стана и го изпрати до вратата. — Пази се и не забравяй да ми кажеш името на онзи търговец, ако се сетиш.

— Непременно. Благодаря ти.

Ерагон излезе навън и докато размишляваше над наученото, бавно се отдалечи от къщата.

Докато се връщаха към фермата, Роран подхвърли:

— Днес при Хорст дойде един човек от Теринсфорд.

— Как се казваше? — попита Ерагон, докато заобикаляше едно заледено място. Бузите му бяха почервенели от студ.

— Демптън. Искаше Хорст да му направи някакви части — отвърна Роран, който вървеше отпред и стъпкваше пътя.

— Че в Теринсфорд няма ли ковач?

— Има, но не е достатъчно добър. Демптън е мелничар и частите му трябват за мелницата. Решил е да прави подобрения по нея и ми предложи работа. Ако приема, трябва да тръгна с него, като дойде да си вземе частите.

Мелничарите работеха целогодишно. През зимата мелеха житото, което хората им носеха, а през лятото купуваха зърно, за да продават готово брашно. Беше тежка и опасна професия. Работниците често губеха пръсти или ръце, ако не внимаваха с гигантските камъни.

— Ще кажеш ли на Гароу? — попита Ерагон.

— Да — усмихна се смутено Роран.

— Защо? Знаеш го какво мисли по този въпрос. Ако му кажеш, само ще развалиш вечерята. Забрави за това, поне да се наядем на спокойствие.

— Не мога. Мисля да приема работата.

Ерагон спря и се обърна към братовчед си.

— Защо? Знам, че нямаме много пари, но все някак оцеляваме. Не е нужно да ни напускаш.

— Не, не е нужно. Но парите ми трябват. — Роран се опита да продължи по пътя.

— За какво са ти? — настоя Ерагон.

— Искам да се оженя.

Ерагон се удиви. Спомни си, че бе видял Роран и Катрина да се целуват, но чак пък женитба?

— Катрина? — попита той, без да чака отговор. — Предложи ли й?

— Не още, но напролет, когато мога да построя къща, ще й предложа.

— Но в момента във фермата има много работа — започна да протестира Ерагон. — Изчакай поне да засеем.

— Не — засмя се Роран. — През пролетта ще имате повече нужда от мене. Тогава ще трябва да се оре и сее. Да не говорим за останалата работа. Точно сега е моментът да замина. Вие с Гароу ще се оправите и без мен. Ако всичко е наред, напролет ще се върна заедно с жена си.

Ерагон мълчаливо призна, че Роран има право.

— Ами, желая ти късмет. Но Гароу може и да не го приеме толкова лесно.

— Ще видим.

Двамата продължиха напред мълчаливо. Ерагон беше смутен. Трябваше да мине доста време, преди да приеме избора на братовчед си. Когато се прибраха, Роран не спомена на Гароу за плановете си, но със сигурност скоро щеше да го направи.

Ерагон отиде да види дракона за първи път, откакто му беше проговорил. Приближи го внимателно, защото вече знаеше, че са равностойни.

— Ерагон.

— Само това ли можеш да казваш? — измърмори под нос младежът.

— Да.

Ерагон присви очи при неочаквания отговор и седна на земята.

„Значи има и чувство за хумор. С какво ли ще ме изненада още?“

Той ядно строши един клон с крак. Изявлението на Роран беше развалило настроението му. Драконът изпълни съзнанието му с въпросителна мисъл и младежът му обясни какво е станало. Докато говореше, той непрекъснато повишаваше гласа си, докато не се разкрещя. Накрая, напълно изтощен, той ядно блъсна с юмрук по земята.