Кристофър Паолини - Ерагон

Роран седна на един стол и започна да си обува ботушите. Готовата му раница стоеше на пода до него. Гароу се приближи с ръце в джобовете. Ризата висеше по мършавото му тяло.

— Взе ли всичко?

— Да.

Гароу кимна и измъкна от джоба си една торбичка. Докато я подаваше на Роран, се чу звън на монети.

— Пазех тези спестявания за тебе. Не са много, но ще ти стигнат за няколко дреболии.

— Благодаря, но няма да харча парите си напразно.

— Харчи ги както решиш. Нямам какво друго да ти дам, освен бащината си благословия, макар че тя едва ли струва много.

— За мене ще е чест да я получа — отвърна развълнувано Роран.

— Върви и дано боговете те пазят — изрече Гароу и го целуна по челото. След това се завъртя към Ерагон. — Не съм забравил и тебе. Имам няколко съвета и за двама ви. Вслушайте се в тях и няма да сгрешите. Не позволявайте на никого да ръководи умовете или телата ви. Пазете мислите си. Човек може да е свободен, но да е по-здраво окован и от роб. Вслушвайте се в хората, но не отдавайте душата си. Уважавайте могъщите, но не ги следвайте сляпо. Преценявайте добре, но не коментирайте. Не смятайте, че някой ви превъзхожда само защото е по-богат и силен. Отнасяйте се почтено с всички, за да не ви отмъщават. Пазете парите си. Отстоявайте вярванията си и другите ще ви слушат. Той се спря за секунда и продължи по-бавно.

— По отношение на любовта, единственият ми съвет е да бъдете искрени. Това е най-мощният инструмент да отключите нечие сърце или да получите прошка. Това е, което имам да ви кажа. Той се наведе и вдигна раницата. — Време е да тръгвате. Зазорява се и Демптън ще чака.

— Ще се върна колкото се може по-скоро — каза Роран, наметна раницата и прегърна Гароу.

— Добре, но сега тръгвай и не се тревожи за нас.

Ерагон и Роран потеглиха незабавно. Гароу излезе навън, помаха им и след малко се прибра. При звука на затварящата се врата Роран се спря.

Ерагон се обърна и погледна към фермата. Само тънка струйка дим показваше наличието на живот сред бялата пустош.

— Доскоро това беше целият ни свят — каза Роран тъжно.

— Хубав свят — потвърди Ерагон и потръпна.

Роран кимна и закрачи към новото си бъдеще. Къщата изчезна от поглед, щом се спуснаха по хълма.

Беше рано, когато пристигнаха в Карвахол, по вратата на ковачницата бе отворена. Въздухът вътре беше приятно топъл. Балдор бавно работеше с огромно духало, прикрепено към каменната пещ, пълна с нажежени въглища. До пещта имаше черна наковалня и буре с вода. По стените висяха най-разнообразни инструменти: гигантски клещи, чукове, пили, длета, кирки и лопати. Хорст и Демптън стояха близо до една дълга маса. Демптън ги забеляза и се приближи усмихнат.

— Роран, радвам се, че дойде. С новите ми камъни ще има много работа. Готов ли си?

— Да. Кога тръгваме?

— Имам да свърша още няколко неща, но най-много до час потегляме. — Той се обърна към Ерагон и протегна ръка. — Ти сигурно си Ерагон. Бих предложил и на тебе работа, но засега Роран ми стига. Може би догодина?

Ерагон се усмихна и се здрависа с човека. При други обстоятелства сигурно щеше да го хареса, но точно сега му се искаше мелничарят никога да не беше идвал в Карвахол. Демптън се обърна към Роран и почна да му обяснява нещо за мелницата.

— Частите са готови — намеси се Хорст и посочи един вързоп на масата. — Можете да ги вземете, когато пожелаете.

Мъжете си стиснаха ръце и ковачът излезе, махайки на Ерагон да го последва.

— Какво мислиш за Демптън? — попита младежът, щом двамата се отдалечиха малко.

— Свестен човек е. Роран няма да има проблеми с него. — Хорст изтупа няколко стружки от престилката си и сложи ръка на рамото на Ерагон. — Приятел, спомняш ли си за спречкването ти със Слоун?

— Ако питаш за отплата за месото, не съм забравил.

— Не, не. Искам да знам дали още пазиш онзи син камък.

Ерагон потръпна.

„Защо иска да знае? Може би някой е забелязал Сапфира?!“

— Пазя го, но защо питаш?

— Щом се прибереш вкъщи, се отърви от него. Вчера пристигнаха двама мъже. Странници, облечени в черно и носещи мечове. Косата ми настръхна само при вида им. Снощи започнаха да разпитват хората дали са виждали камък като твоя. Никой не каза нищо, но днес продължават, а се сещам за неколцина, които ще се раздрънкат.

Ерагон се ужаси. Който и да беше пратил камъка в Гръбнака, явно бе успял да го проследи. А може би службите на Империята бяха узнали за Сапфира. И двете възможности бяха еднакво лоши.