П. Удхаус - Джийвс се намесва

— Мистър Устър? Добър вечер, сър. Джийвс се обажда.

— Най-после — извиках аз, развълнуван като загубено агне, което след дълга раздяла с майката овца най-сетне е успяло да я съзре в другия край на поляната. — Къде беше през цялото това време?

— Трябваше да обядвам с един приятел във Фолкстоун, сър, а там ме убедиха да удължа визитата си, за да участвам в журито на един крайморски конкурс за къпещи се красавици.

— Виж ти. Добре си живееш, а?

— Да, сър.

— И как мина?

— Твърде задоволително, сър, благодаря ви.

— Кой спечели?

— Някоя си мис Марлийн Хигинс от Брикстън, заедно с подгласничките мис Лана Браун от Тълс Хил и мис Мерилин Бънтинг от Пендж. И трите са изключително привлекателни млади дами.

— Секси?

— Извънредно.

— Нека да ти кажа, Джийвс, и можеш да си го залепиш на шапката — да си секси не е всичко на този свят. Всъщност понякога ми се струва, че колкото по-изваяни и гъвкави са представителките на другия пол, толкова по-голямо е умението им да разтърсят даже ада из основи. Аз съм дълбоко затруднен, Джийвс. Помниш ли, веднъж ми разказваше за някого, който казал на един друг, че ще му разкаже нещо, което ще го накара да се замисли. Имаше нещо за разчесани къдели и таралежи, доколкото си спомням.

— Мисля, че става дума за духа на бащата на Хамлет, принц на Дания, сър. Обръщайки се към сина си, той казва: „… ти би изслушал разказ, от чиято най-слаба дума младата ти кръв се би смразила, мозъкът — побъркал, очите ти — изхвръкнали безумно от своите орбити като звезди, а къдрите ти, сресани грижливо, във ужас биха щръкнали нагоре като бодли на сплашен таралеж!“ 16 16 Откъс от Шекспир, „Хамлет“, превод на Валери Петров, бел.пр.

— А, точно така. Къдри, разбира се, не къдели. Както и да е, Джийвс. Имам една история от съвършено същия характер, която се каня да ти представя. Слушаш ли?

— Да, сър.

— Тогава дръж си шапката и не изпускай нито дума.

Когато свърших с представянето, той каза: „Много добре разбирам тревогата ви, сър. Ситуацията, както казвате, е наистина крайно обезпокоителна“, което е доста голяма дума за Джийвс. Като правило той излиза само с едно „Доста неприятно, сър“.

— Ще дойда незабавно в Бринкли Корт, сър.

— Наистина ли? Не обичам да прекъсвам почивката ти.

— Няма нищо, сър.

— Можеш да я подновиш по-късно.

— Разбира се, сър, ако това ви е удобно.

— Но сега…

— Именно, сър. Ако мога да си послужа с една известна фраза…

— … е време всички истински мъже да се притекат на помощ?

— Точно тези думи щях да употребя, сър. Ще дойда в апартамента утре сутринта колкото се може по-рано.

— И ще отпътуваме заедно. Чудесно — приключих аз и пристъпих към своята простичка, но питателна вечеря.

Когато на следващия следобед потеглих за Бринкли, духът ми беше… е, не чак приповдигнат, но поне наполовина приповдигнат. Мисълта, че до мен е Джийвс, на мое разположение със захранения си с риба мозък, разсейваше буреносните облаци и в тях просветваше лъч надежда. Но само лъч, защото се питах дали даже и Джийвс няма да се провали в разрешаването на проблема, така грозно изпречил се на пътя ни. Той, разбира се, е всепризнат експерт по събиране на разлъчени сърца, но никога не му е попадал такъв силен пробив в спойката като този между Роберта Уикъм и Реджиналд Херинг. А, както съм го чувал да казва, не е дадено на смъртните да диктуват успеха.

При мисълта какво може да последва, ако той се провали в изпълнението на задачата, потреперах като желе. Не ми излизаше от ума това, което е казала Боби на Кипър, докато му е биела дузпата. Изразила е твърдо намерението си да ме завлече пред олтара и да даде знак на свещеника да си свърши работата. Тъй че карах по пътя с дух, както вече подчертах, приповдигнат, но само до известна степен.

Когато бяхме вече извън лондонското движение и беше възможно да разговаряме, без да се блъскаме в автобуси и пешеходци, обявих събранието открито за дебати.

— Не си забравил снощния ни разговор по телефона, нали, Джийвс?

— Не, сър.

— И имаш характерните моменти, маркирани в главата си, нали, Джийвс?

— Да, сър.

— Размишлява ли вече върху тях?

— Да, сър.

— Имаш ли някакво хрумване?

— Не още, сър.

— Да, едва ли можех да очаквам, че ще имаш. За тия неща винаги трябва време.

— Да, сър.

— Същността на проблема е — казах аз, завъртайки кормилото, за да избегна една минаваща кокошка, — че в лицето на Роберта Уикъм ние имаме работа с момиче гордо и своенравно.