П. Удхаус - Джийвс се намесва

Беше топла привечер, когато пристигнахме в Бринкли, и оставяйки колата в гаража, забелязах, че возилото на леля Далия беше там. Значи възрастната ми родственица отново е налице. Така си помислих и не грешах. Намерих я в будоара й с чаша чай и кифла. Поздрави ме с един от ония пронизителни ловджийски викове, които беше усвоила от ловното поле в дните, когато е била запален изтребител на британската лисица. Прозвуча като газова експлозия и премина през тялото ми от петите до върха на косата. Аз самият не съм ловувал, но знам, че половината от битката е спечелена, ако можеш да издаваш звуци като животно от джунглата, страдащо от стомашни киселини. Убеден съм, че леля Далия в младостта си е можела да изхвърли от седлата им колегите си от ловната дружинка с един-единствен рев, дори и през две ниви и една горичка.

— Привет, грознико — викна тя. — Появи се отново, а?

— Току-що стъпих на твоя земя.

— Младият Херинг каза, че си бил в Хърн Бей.

— Да, да взема Джийвс. Как е Бонзо?

— Ошарен, но весел. Защо ти е притрябвал Джийвс?

— Ами оказа се, че присъствието му вече не е наложително, но го открих едва по средата на пътя. Водех го насам да послужи като послушник… не, не беше послушник… посредник, това е думата, между Боби Уикъм и Кипър. Знаеш, че са сгодени, нали?

— Да, тя ми каза.

— Каза ли ти, че е пробутала онова нещо на „Таймс“, където се казва, че се сгодява за мен?

— Първо на мен се довери. Здравата се посмях.

— При всички случаи повече от Кипър, защото на младата гумена глава не й е хрумнало да се довери и на него. Когато прочел съобщението, краката му омекнали и му причерняло. Първото полувреме седял с разбита вяра в жената, но като покипял малко, седнал и й написал писмо в духа на Томас Отуей.

— В духа на кого?

— Не познаваш Томас Отуей? Драматург от седемнадесети век, известен с хапливите си забележки по адрес на другия пол. Написал е пиесата „Сирак“, която е пълна с тях.

— Значи все пак четеш нещо друго, освен комиксите?

— Всъщност аз не съм много вещ в творчеството на Отуей, но Кипър ми разказа. Бил е поддръжник на идеята, че жените са боклук, а Кипър препратил тази информация на Боби в писмото, за което ти казах. Било зашеметяващо.

— А на теб май не ти е минало през ума да му обясниш.

— Разбира се, че ми мина. Но дотогава тя вече беше получила писмото.

— Защо идиотът му с идиот не й е казал да не го отваря?

— Тъкмо това направил. „Намерих тук едно писмо от теб, слънчице“, му казала тя. „В никакъв случай не го отваряй, ангелче“, й рекъл той. Така че тя, разбира се, го отворила.

Леля Далия направи гримаса, поклати глава и замислено сръфа кифлата.

— Значи затова се върти наоколо като пребито куче. Роберта сигурно е скъсала годежа?

— Да, в една реч, която продължила пет минути без нито една секунда за поемане на дъх.

— И ти доведе Джийвс да посредничи?

— Такъв беше замисълът:

— Но ако нещата са стигнали толкова далече…

— Дали Джийвс може да ги изглади? — потупах я по кратуната. — Избърши си сълзите, стара ми родственице, вече са изгладени. Срещнах я в една страноприемница на пътя и тя ми каза, че почти веднага след като е развързала бесовете си по начина, който ти описах, сърцето й се обърнало. Все още изпитва към него страст, подобна на кипящо масло, и когато се разделихме, тя натисна газта, за да дойде и да му го каже. Така че сега вече сигурно отново са дупе и гащи. Камък ми падна от сърцето, защото като си разделили куклата и парцалките, тя обявила намерението си да се ожени за мен.

— Голям късмет за теб, бих казала.

— По-далече от такъв късмет.

— Защо? Някога беше луд по това момиче.

— Но вече не съм. Треската свърши, наочниците ми паднаха и сега сме само добри приятели. На тая работа с влюбването, стара ми родственице, лошото й е, че индивидите от едната страна често се омесват с погрешни индивиди от другата страна, лишени от здравомислието си поради обаянието на именно тези индивиди от другата страна. Нека да го кажем по друг начин. Мъжкият пол е разделен на зайци и незайци, а женският — на шемети и съсели. Бедата е, че мъжкият заек има навика да се увлича по женския шемет (който би бил идеален за мъжкия не-заек) и твърде късно разбира, че е трябвало да се концентрира върху някой тих, нежен съсел, с който да си намерят закътано местенце и да си хрупат марули.

— Цялата история е малко нещо оплетена.

— Именно. Вземи мен и Боби. Никога няма да се откажа от мнението си за нейния сексапил, но аз съм един от зайците, докато тя е така ясно изразен шемет, че по-шеметен от това не може. Аз обичам тихия живот, а Роберта Уикъм няма да разпознае що за чудо е това, дори и да й го поднесеш на тепсия с гарнитура. Тя може да гласува с две ръце за това, да не се позволи на слънцето да залезе, без да е направено нещо, замислено да разтърси човечеството. С две думи, тя има нужда от възпираща длан, която аз не мога да й предоставя. Докато от Кипър ще ги има в излишък, защото той е един от жилавите не-зайци, за които е бебешка игра да спрат женичките си, ако прекрачат границата. Ето защо съединението на тези две души има пълната ми подкрепа и одобрение и когато тя ми каза всичко в страноприемницата, ми идваше да тропна едно хоро. Къде е Кипър? Искам да му стисна ръката и да го потупам по рамото.