П. Удхаус - Законът на Устър

— Да, сър. Исках да кажа, че преди господин Финк-Нотъл да го приведе в действие, трябва да преодолее едно препятствие.

— Какво препятствие?

— Сър Уоткин, с оглед опазването на интересите си, е поставил полицая Оутс на стража в стаята с колекцията.

— Какво!

— Да, сър.

Слънчевият лъч угасна от лицето на Гъси и от гърлото му се изтръгна креслив вопъл, напомнящ грамофонна плоча в момент на счупване.

— Все пак ми се струва, че с малко финес ще успеем да елиминираме този фактор. Сър, дали си спомняте случая в Чъфнел Хол, когато сър Родерик Глосъп беше затворен в килера, а вашите усилия да го освободите бяха донякъде осуетени от факта, че полицаят Добсън стоеше отвън?

— Спомням си го живо, Джийвс.

— Тогава се осмелих да ви предложа да го принудим да напусне поста си, като му съобщим, че камериерката Мери, за която беше сгоден, желае да поговори с него в малинака. Планът бе приведен в изпълнение и доведе до задоволителен резултат.

— Вярно, Джийвс. Но — изрекох със съмнение аз — не виждам как нещо подобно може да се приложи тук. Не вярвам да си забравил, че полицаят Добсън беше млад, пламенен и романтичен — тъкмо човекът, който, без да се мае, би рипнал в малинака, щом чуе, че там има момичета. У Юстис Оутс няма нищо от Добсъновата жар. Той е в напреднала възраст и създава впечатлението за улегнал женен мъж с предпочитания към чаша чай.

— Да, сър. Както отбелязахте, полицаят Оутс е с по-умерен темперамент. Но аз препоръчвам в настоящата криза да приложим единствено принципа. Ще трябва да измислим примамка, съответстваща на психологията на индивида. Бих предложил господин Финк-Нотъл да съобщи на полицая, че е видял шлема му у вас.

— Божичко! — хлъцнах аз.

— Да, сър.

— Схващам идеята. Да, страхотна е. Ще свърши работа.

Стъкленият блясък в очите на Гъси говореше, че ни приема, ни предава. Обясних му.

— Гъси, по-рано тази вечер неведома ръка е отмъкнала похлупака на въпросния жандарм и това го е сразило. Джийвс иска да каже, че ако му подшушнеш нещо в смисъл, че си видял шлема в стаята ми, това ще го накара да се юрне насам като тигрица подир изгубеното си малко и по този начин ще ти отвори поле за дейност. Нали, Джийвс?

— Точно така, сър.

Гъси видимо живна.

— Разбирам. Лъжлива примамка.

— Точно така. Лъжлива примамка и половина. Добра идея, Джийвс.

— Благодаря, сър.

— Ще свърши работа. Кажи му, Гъси, че шлемът е тук, изчакай да се измете, хвърли се върху стъклената кутия и пъхни кравата в джоба си. Детска работа. Единственото, за което съжалявам, Джийвс, е, че така премахваме и последната възможност леля Далия да се добере до нея. Жалко, че кравата е толкова популярна сред населението на Тотли Тауърс.

— Да, сър. Но може би госпожа Травърс ще разбере, че нуждата на господин Финк-Нотъл от предмета е по-голяма от нейната, и ще приеме философски разочарованието.

— Възможно е. От друга страна, едва ли. Но това е положението. Когато е налице сблъсък на човешки интереси, все някой трябва да изтегли по-късата сламка.

— Напълно вярно, сър.

— Не можеш да очакваш поголовни щастливи краища.

— Прав сте, сър.

— Най-важното е да уредим Гъси. Тъй че тръгвай, Гъси, и дано Небето бди над теб.

Запалих цигара.

— Непоклатимо хрумване, Джийвс. Как се сети?

— Самият полицай ме подсети, сър, когато си бъбрехме преди малко. От думите му подразбрах, че сериозно ви подозира в кражбата на шлема му.

— Мен? От къде на къде? Чумата да го тръшне, та аз едва го познавам. Смятах, че подозира Стифи.

— В началото да, сър. И все още храни убеждението, че госпожица Бинг е движещата сила на злодеянието. Но сега е на мнение, че младата дама е имала съучастник, свършил черната работа. Доколкото разбрах, и сър Уоткин подкрепя тази теория.

Внезапно си спомних встъпителните пасажи на разговора ми с татко Басет в библиотеката и най-сетне включих накъде е биел. Осъзнах, че забележките, които тогава ми се сториха чиста проба празнословие, са криели зловещ подтекст. Аз наивникът си мислех, че сме просто двама стари приятели, безгрижно обсъждащи последните горещи клюки, а той през цялото време ме е опипвал.

— Но кое ги кара да смятат, че е имало съучастник?

— Доколкото разбрах, сър, полицаят е бил впечатлен от сърдечните отношения между вас и госпожица Бинг по време на срещата ви на пътя, а подозренията му са се засилили, когато е намерил ръкавицата на младата дама на местопрестъплението.

— Не те разбрах, Джийвс.