П. Удхаус - Законът на Устър

— А ти какво направи, като го чу?

— Направих го на бъзе и коприва. Нарекох го с всяка скверна дума, която ми е известна. Всъщност го нарекох и със скверни думи, за които и не подозирах, че ги знам. Избликнаха от подсъзнанието ми. В началото се смущавах от присъствието на Мадлин, но не след дълго той й нареди да отиде да си легне и аз успях да излея свободно чувствата си. А когато млъкнах, за да си поема дъх, той забрани сватбата и се измъкна. А аз натиснах звънеца и помолих Бътърфилд да ми донесе чаша портокалов сок. Трепнах.

— Портокалов сок?

— Имах нужда да се ободря.

— С портокалов сок? В такъв момент?

— Усетих, че се нуждая от това.

Свих рамене. Поредното доказателство колко съм прав, когато твърдя, че свят широк — хора разни.

— Всъщност в момента нещо по-силно няма да ми се отрази зле.

— Шишето с разтвор за жабуркане е до лакътя ти.

— Благодаря… Е, това е нещо друго!

— Пийни още.

— Не, благодаря. Знам кога да спра. Това е положението, Бърти. Няма да разреши на Мадлин да се омъжи за мен и не вярвам да го разубедим. Разбираш ли, аз не само го нарекох какъв ли не…

— Какъв?

— Ами помня, че един от епитетите беше гадняр. И мерзавец май. Да, сигурен съм, че го нарекох скудоумен мерзавец. Но той би ми простил това. Коренът на злото е в подигравките ми със сметаниерата.

— Кравешката сметаниера!

Изрекох рязко последните думи и мислите ми се насочиха в нова насока. В главата ми започна да се оформя идея. От известно време се обръщах за помощ към ресурсите на Устъровия интелект за решаването на проблема със сметаниерата, но твърде рядко съм успявал да се справя, без да изскочи нещо неочаквано. При това споменаване обаче мозъкът ми внезапно излезе от летаргията и задуши по следата със забит в земята нос.

— Да. Знам колко я обича и как се възхищава от нея и понеже търсех тежки думи, с които да го нараня, му казах, че е холандски модернизъм. Снощи, докато вечеряхме, подразбрах от забележките му, че това е последното нещо на света, което сметаниерата трябва да бъде. „Вие с вашите сметаниери от осемнайсети век, изкрещях аз. Ха-ха-ха! Чист холандски модернизъм!“ — или нещо подобно. Стрелата попадна право в целта. Стана морав и отмени сватбата.

— Слушай, Гъси — рекох аз. — Мисля, че ми хрумна нещо.

Лицето му засия. Разбрах, че оптимизмът му е оперил гребена и весело клати крака. Финк-Нотълови винаги са имали оптимистична природа. Читателите, които не са забравили обръщението му към момчетата от началното училище в Маркет Снодсбъри, вероятно ще си спомнят, че то представляваше най-вече призив към малките главорези да не гледат на нещата откъм тъмната им страна.

— Да, струва ми се, че открих начина. Гъси, трябва да откраднеш кравешката сметаниера.

Челюстта му увисна, сякаш безуспешно се мъчеше да произнесе „Какво?“. В резултат настъпи мълчание, примесено с гъргорене.

— Това е първата и най-съществена стъпка. Когато сметаниерата е в ръцете ти, ще му кажеш, че е у теб, и после ще вмъкнеш „Я да те видим сега“. Обзалагам се, че за да си върне тая гнусна крава, ще е готов да изпълни всяко твое условие. Знаеш ги колекционерите. До един са смахнати. Вземи например чичо ми Том. Толкова силно желае да притежава кравата, че е готов да замени за нея ненадминатия си готвач Анатол.

— Онзи, който функционираше в Бринкли, докато бях там?

— Същият.

— Човекът, който ни поднасяше онези nonettesde poulet Agnes Sorel?

— Този артист.

— Значи си уверен, че чичо ти няма да сметне обезанатолването си за загуба, ако получи сметаниерата?

— Чух го от устата на леля Далия.

Гъси пое рязко дъх.

— Тогава си прав. Схемата ти положително ще реши проблема. Но само при положение, че сър Уоткин я цени не по-малко от чичо ти Том.

— Цени я. Нали, Джийвс? — обърнах се аз към него, когато се появи с брендито. — Сър Уоткин Басет е забранил сватбата на Гъси — заобяснявах аз — и се мъча да го убедя, че за да промени решението си, трябва да му се отнеме сметаниерата и да не му се връща, докато не даде бащина благословия. Ще го потвърдиш ли?

— Без съмнение, сър. Ако господин Финк-Нотъл се сдобие с въпросното произведение на изкуството, той категорично ще бъде в позиция да диктува условията. Много умен план, сър.

— Благодаря, Джийвс. Наистина не е лош, още повече, че трябваше да го измисля в крачка и да оформя стратегията за броени секунди. Гъси, на твое място щях веднага да пристъпя към изпълнението му.

— Извинете, сър.

— Ти ли се обади, Джийвс?