П. Удхаус - Законът на Устър

— Настина, сър?

— Самата истина. Открих го у Споуд и му го отнех, а в момента Гъси го показва на госпожица Басет и очиства името си от калта. Няма да се учудя, ако в същата тази секунда не се задушават в плътна прегръдка.

— Която е много желателна, сър.

— Ти го рече, Джийвс.

— Значи няма от какво да се безпокоите в бъдеще, сър.

— Така е. Изпитвам неописуемо облекчение. Готов съм да пея и танцувам. Не можем да поставим под съмнение факта, че представянето на тефтерчето ще свърши работа.

— Никакво съмнение, сър.

В този момент в стаята нахълта Гъси с вид на току-що прекаран през месомелачка.

— Бърти — простена той, — случи се нещо ужасно. Сватбата се отменя.

Останах със зейнала уста, уловил се за главата и разтърсен като трепетлика.

— Отменя се?

— Да.

— Сватбата ти?

— Да.

— Отменя се?

— Да.

— Ама как, отменя ли се?

— Да.

Не знам какво би сторила на мое място Мона Лиза. Вероятно същото, за което се сетих и аз.

— Джийвс! — ревнах. — Бренди!

— Много добре, сър.

Тръгна да изпълнява милосърдната си мисия, а аз се обърнах към Гъси, който блуждаеше из стаята в запълване на времето, преди да започне да си скубе косите.

— Не мога да го понеса! — ломотеше той. — Живот без Мадлин не си струва да се живее.

Смайваща позиция, разбира се, но човек не може да оспорва вкусовете на хората. Това, което е праскова за един, е отрова за друг и обратното. Мина ми през ума, че дори леля Агата бе успяла да подпали искрите на страстта у покойния Спенсър Грегсън.

Броденето из стаята го доведе до леглото и видях, че се взира в завързания на възли чаршаф.

— Предполагам — рече с отнесения глас на човек, който си говори сам, — че това става за бесене.

Реших да тропна с крак. Бях свикнал вече с мисълта, че стаята ми е нещо като заседателна зала на Обединените нации, но нямаше да допусна да се превърне и в погребално бюро. По този въпрос бях непоколебим.

— Забранявам ти да се бесиш тук.

— Все някъде трябва да се обеся.

— Не и в стаята ми. Той вдигна вежди.

— Имаш ли възражения да седна на креслото ти?

— Сядай.

— Благодаря. Седна и впери пред себе си невиждащ поглед.

— А сега, Гъси — започнах аз, — настоявам за официално изявление. Какви са тия идиотщини с анулирането на сватбата?

— Ами така.

— Но не й ли показа тефтерчето?

— Показах й го.

— Тя прочете ли го?

— Да.

— Е, и tout comprendre-ира ли всичко?

— Да.

— Тогава бъркаш нещо. Сватбата не може да се отмени.

— Казвам ти, отменя се. Да не мислиш, че не знам кога една сватба е отменена и кога не? Сър Уоткин я забрани.

Неподозиран аспект.

— Защо? Скарахте ли се за нещо?

— Да. За тритоните. Не одобри факта, че съм ги разположил във ваната.

— Пуснал си тритоните във ваната?

— Да.

Задълбах в темата като интелигентен адвокат, провеждащ кръстосан разпит.

— Но защо?

Ръката му заблужда из въздуха, сякаш търсеше кичур коса, който да заскубе.

— Строших аквариума, аквариума в стаята ми — стъкления аквариум, в който държах тритоните. Счупих стъкления аквариум в стаята и ваната беше единственото място, където можех да ги преместя. Легенът не е достатъчно голям. Тритоните имат нужда от простор. Затова ги сложих във ваната. Защото счупих аквариума. Стъкления аквариум в стаята ми. Стъкления аквариум, в който държа…

Разбрах, че ако го оставя на самотек, може да продължи до безкрайност, тъй че въдворих ред, като го сепнах с трясъка на порцелановата ваза, красяща лавицата над камината.

— Дотук ясно — отсякох аз и набутах с крак парчетата в камината. — Продължавай. Как се появи на хоризонта татко Басет?

— Отишъл да се къпе. И през ум не ми мина, че някой може да се къпе толкова късно вечерта. И както си стоях в гостната, той се втурна с рев: „Мадлин, оня откачен Финк-Нотъл е напълнил ваната ми с попови лъжички!“ Боя се, че и аз кипнах и му креснах: „По дяволите, дърт пръч такъв, внимавай с тритоните ми! Да не си посмял да ги докоснеш. Намирам се в разгара на особено важен експеримент.“

— Разбирам. И тогава…

— Продължих да му обяснявам как силно желая да се уверя дали пълнолунието влияе на любовния живот на тритоните. На лицето му се появи особен израз, той потрепера и ми каза, че е дръпнал запушалката на ваната и моите тритони са изтекли в канализацията.

— Стори ми се, че в този момент изпитва неудържимо желание да се метне в леглото и да извърне лице към стената, но го възпрях. Бях твърдо решен да разбера всичко.