П. Удхаус - Законът на Устър

— Но ми е трудно да си представя как е възможно човек да си губи времето със Споуд и чичо Уоткин, когато сред нас пребивава Оутс, който просто плаче да бъде описан. Бърти, не познавам по-дразнещ и досаден човек от Юстис Оутс. Писна ми от него. Все се перчи напред-назад с този велосипед и си го търси, а после се оплаква. И защо трябва да дискриминира клетия Бартоломю по такъв долен начин? Всяко нормално куче в селото си е опитвало късмета да го докопа за глезена и той го знае.

— Къде е тефтерчето, Стифи? — опитах се да я върна на темата.

— Стига с това тефтерче. Да се придържаме към Юстис Оутс. Смяташ ли, че наистина ще предяви иск срещу мен?

Отвърнах й, че впечатленията, натрупани при задълбоченото наблюдение на сцената, ми дават повод за подобен извод, а тя сви устни на тръбичка.

— И аз се опасявам от същото. Юстис Оутс може да се опише само с една дума и тя е „злонамереност“. Само търси кого да съсипе. Е, ще създадем малко работа на чичо Уоткин.

— Как така?

— Той ще ме съди.

— Нима продължава да вилнее и след пенсионирането си? — възкликнах аз, като си припомних с безпокойство разговора между бившата секира на закона и Родерик Споуд в стаята с колекцията.

— Оттегли се само от съда на улица Бошър. Човек не може да спре да съдийства, ако това е в кръвта му. Сега е мирови съдия. Провежда съдебните заседания в библиотеката на замъка. Все там се явявам. Стоя си значи мирно и кротко, поливам цветята или чета поучителна книжка в стаята си, и изведнъж цъфва икономът с покана да се явя в библиотеката. Там зад писалището седи чичо Уоткин, който се изживява като Страшния съд, а Оутс чака да даде свидетелски показания.

Представих си живо сцената. Неприятно. Подобни неща като нищо могат да помрачат домашния живот на едно момиче.

— И всичко ще свърши както винаги досега. Ще нахлузи черната шапчица и ще ме прати на гилотината. Никога не слуша какво му говоря. Този човек не проумява и азбучните истини на правосъдието.

— Със същото впечатление останах и аз след явяването пред трибунала му.

— А най-страшното е, че знае конкретните размери на ежеседмичната ми джобна дажба и изчислява глобата с точност до последното ми пени. Тази година на два пъти ме одра до кокала, подстрекаван от тоя гадняр Оутс — веднъж за превишена скорост в населено място, а втория път, защото Бартоломю си ръфна съвсем мъничко от глезена му.

Зацъках съчувствено, но желанието ми беше да насоча разговора към тефтерчето. Човек рядко среща момичета, склонни да се придържат към важните теми.

— Ако го беше чул Оутс тогава, все едно, че Бартоломю е пирувал с плътта му. Предполагам, че и сега няма да е по-различно. Писна ми от този полицейски произвол. Все едно, че съм в Русия. Не се ли отвращаваш от полицаите, Бърти?

Не бях готов да отида толкова далече в преценката си за тази, общо взето, прилична категория мъже.

— Е, не масово. Предполагам, че и те като членовете на останалите обществени групи се различават помежду си, и докато някои са преизпълнени с кротко обаяние, други не са дори изпълнени. Срещал съм и много свестни полицаи. С дежурния пред „Търтеите“ съм на подчертано дружеска нога. Що се отнася до твоя Оутс, не го познавам достатъчно, за да изразя мнение.

— Можеш да ми вярваш, че е един от най-отвратителните. И го очаква горчиво възмездие. Помниш ли, когато ме покани на обяд в апартамента си? Разказа ми как си се опитал да задигнеш шлема на един полицай на Лестър Скуеър. След което последва първият ми сблъсък с чичо ти. Именно тази случка преплете житейските ни пътища. Тогава не се замислих много-много, но онзи ден внезапно се сетих и си казах: ето какво ми трябва! Месеци наред си блъскам ума как да разчистя сметките си с Оутс и благодарение на теб получих просветление.

Трепнах. Тези думи можеха да се тълкуват многосмислово.

— Да не се каниш да му крадеш шлема?

— Не, разбира се.

— Много умно.

— Ясно ми е, че това е мъжка работа. Тъй че говорих с Харолд. Често е заявявал готовността си да направи всичко за мен, Бог да го благослови.

Муцунката на Стифи по правило е доста сериозна и замечтана и оставя впечатлението, че е унесена в задълбочени, прекрасни мисли. Разбира се, нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Съмнявам се, че би разпознала задълбочената и прекрасна мисъл, дори ако й я навреш в носа. Подобно на Джийвс и тя се усмихва рядко, но сега устните й се разтегнаха… май се казва екстатично, трябва да питам Джийвс, а очите й заблестяха.