П. Удхаус - Законът на Устър

— Е, щом трябва, значи трябва — сдържано рекох аз. — Но поне се опитай да му внушиш, че най-важното нещо при кражбата на полицейски шлем е да го бутнеш напред, преди да го вдигнеш нагоре. Иначе брадичката на обекта се закача за каишката. Недоглежда нето на този съществен момент стана причина за провала ми на Лестър Скуеър. Каишката се закачи за брадичката му, полицаят успя да се обърне и пресегне и докато се ориентирам в обстановката, вече бях на подсъдимата скамейка очи в очи с чичо ти Уоткин, с Да, Ваша Милост, и Не, Ваша Милост, на уста.

Потънах в замислено мълчание, погълнат от нерадостни съждения за мрачното бъдеще на един стар приятел. Не съм слаб човек, но започвах да се питам дали бях прав, когато толкова грубо отрязах квитанцията на Джийвс по повод усилията му да ме замъкне на околосветското пътешествие. Каквито и да са възраженията ви срещу подобен род екскурзии — теснотията и липсата на удобства на кораба, вероятността да попаднеш сред тълпи от досадници, безсмисленото търчане до „Тадж Махал“ и обратно, в тяхна полза може да се каже поне едно нещо — че се разминавате с вътрешната агония от гледката на невинни млади курати, които захвърлят кариерата си на бунището и елиминират всички възможности да се издигнат в църковната йерархия само защото са заловени в момент на обезшлемяване на свои енориаши.

Изпуснах тежка въздишка и поднових разговора.

— Значи ти и Смрадльо сте сгодени, така ли? Защо не ми каза, когато обядва при мен?

— Тогава още не бяхме. О, Бърти, толкова съм щастлива, че съм готова да излапам цял грозд. По-точно ще бъда щастлива, ако можем да насочим чичо Уоткин към мисли от рода на „благославям ви, деца мои“.

— А, да, ти спомена нещо подобно. Че трябва да е подготвен. Как смяташ да го подготвиш?

— Точно по този въпрос се канех да говоря с теб. Помниш ли, дето ти писах в телеграмата, че има нещо, което искам да направиш за мен?

Сепнах се. Налегна ме непреодолимо тежко предчувствие. Бях забравил напълно за телеграмата.

— Става дума за нещо съвсем просто — продължи Стифи.

Усъмних се. Щом като смята, че задигането на полицейски шлемове е подходящо занимание за един курат, не можех да не се запитам какво ли бе подготвила за мен. Стори ми се, че е назрял моментът да проявя малко мъжествена твърдост.

— О, нима? — рекох аз. — Е, в такъв случай ти заявявам, че няма да го направя.

— Жлътна ли се, а?

— Не по-малко от леля Агата.

— Какво й е?

— Има жълтеница.

— Как няма да има при наличието на такъв племенник? Дори не знаеш за какво става дума.

— Определено предпочитам да не научавам.

— Въпреки това ще ти кажа.

— Не желая да слушам.

— Да не предпочиташ да отвържа Бартоломю? Забелязвам, че ти е хвърлил око. Май не те харесва. От време на време развива внезапна неприязън към някои хора.

Устърови са храбри, но не и безразсъдни хора. Позволих й да ме заведе до каменната стена в подножието на терасата и там седнахме. Вечерта излъчваше съвършено спокойствие, напоено с кротост и мир. Каква ирония!

— Няма да ти отнема много време — започна тя. — Всичко е съвсем просто и ясно. Все пак за начало трябва да ти обясня защо пазим годежа си в такава дълбока тайна. За всичко е виновен Гъси.

— Какво е направил?

— Малко ли е това, че е Гъси? Разхожда се наоколо с лице без брадичка, звери се зад очилата и държи тритони в стаята си. Можеш да разбереш чувствата на чичо Уоткин. Дъщеря му заявява, че ще се жени. „О, тъй ли? — възкликва той. — Я да видим момчето.“ И на хоризонта изгрява Гъси. Тежък удар за един баща.

— Има нещо такова.

— При това положение можеш ли да твърдиш, че точно в момента, когато още не се съвзел от мисълта за бъдещ зет в лицето на Гъси, с лице като на Гъси, аз трябва да се изтъпанча пред него и да обявя, че ще се омъжвам за курата?

Схванах мисълта й. Припомних си как Фреди Трийпуд ми разказа за големите неприятности в Бландингс по повод желанието на негова братовчедка да се омъжи за курат. Но в онзи случай напрежението спаднало, след като на бял свят излязъл фактът, че куратът е наследник на ливърпулски корабен магнат. Но като цяло родителите не обичат дъщерите им да се омъжват за курати и допуснах, че същото се отнася и за чичовците спрямо племенничките им.

— Трябва да погледнеш истината в очите. Куратите не са популярни кандидати за женитба. Тъй че, преди да повдигнем завесата на тайнствеността, трябва да направим реклама на Харолд пред чичо Уоткин. Ако изиграем добре картите си, надявам се чичо да му даде енорията, с която разполага. Така ще можем да стъпим на твърда почва от самото начало.