П. Удхаус - Ъкридж

— Мисля, казахте, че клуб „Перо и мастило“ има само сто члена.

Секретарят се опитваше да нагласи очилата си. Той имаше почти същата способност като Ъкридж да изпуска пенснето си в моменти на силно вълнение.

— Сто… сто са — заекна той.

— Е, като ги броя отляво надясно, излизат близо седемстотин.

— Не мога да разбера.

— Може би са провели нов избор и са приели неколцина писатели, на които им липсва прозорливост — предположих аз.

В този момент съзрях мис Ъкридж, която вървеше към нас наежена.

— Мистър Праут!

Талантливият млад автор на „Сива мирта“ подскочи конвулсивно.

— Да, мис Ъкридж?

— Кои са всички тези хора?

— Аз… аз не знам — отговори талантливият младеж.

— Не знаете! Ваша работа е да знаете. Вие сте секретарят на клуба. Предлагам да разберете колкото може по-бързо кои са и какво си мислят, че правят тук.

С вид на човек, изпратен против волята му на смъртоносна мисия и уши, обагрени в яркорозово, скастреният секретар се зае храбро със задачата. Край нас минаваше мъж с ведър вид, светли мустаци и вратовръзка и той скочи към него като възпълничък леопард.

— Извинете, сър.

— Е?

— Ще бъдете ли така добър… имате ли нещо против… извинете ме, че питам…

— Какво правите тук? — рязко попита мис Ъкридж, като прекъсна безплодното му запъване с властно нетърпение. — Как се озовахте на този бал?

Човекът доби изненадан вид.

— Кой, аз ли? — каза той. — Дойдох с всички останали.

— Какво искате да кажете с това „всички останали“?

— Членовете на клуба „Танцувални мероприятия и разходки сред природата на магазини «Уорнърс»“.

— Но това е бал с танци на клуб „Перо и мастило“ — с треперлив гласец изхленчи мистър Праут.

— Има някаква грешка — убедено отвърна мъжът. — Някаква глупава грешка. Ето — добави той, като повика с кимване един солиден джентълмен на средна възраст, който се суетеше наоколо, — по-добре да поговорите с нашия почетен секретар. Той трябва да знае. Мистър Бигс, този джентълмен изглежда мисли, че е станала някаква грешка с бала.

Мистър Бигс се спря и изслуша казаното. Погледнат отблизо, той имаше енергичен, непоколебим вид. Човекът определено ми хареса.

— Мога ли да ви представя мистър Чарлтън Праут? — казах аз. — Автор на „Сива мирта“. Мистър Праут — продължих, тъй като това не произведе почти никакво впечатление — е секретарят на клуб „Перо и мастило“.

— А аз съм секретарят на клуба „Танцувални мероприятия и разходки сред природата на магазини «Уорнърс»“ — заяви мистър Бигс.

Двамата секретари се изгледаха предпазливо, като две кучета.

— Но какво правите тук? — простена мистър Праут с глас на лек ветрец, полюшващ върховете на дърветата. — Това е частен бал с танци.

— Нищо подобно — решително отсече мистър Бигс. — Аз лично купих билети за всички наши членове.

— Но ние не сме пускали никакви билети за продажба. Балът беше изключително за…

— Съвсем очевидно е, че или сте дошли в погрешна зала, или сте сбъркали датата — тросна се мис Ъкридж, като отне думата на мистър Праут и пое върховното командване. Не я обвинявах, че изпитва известно нетърпение. Секретарят се справяше доста слабо с поверената му операция.

Мъжът, който представляваше клуба „Танцувални мероприятия и разходки сред природата на магазини «Уорнърс»“ повдигна многозначително вежди и изгледа учтиво, но войнствено този нов противник. Сега видът му ми легна на сърцето още повече. Човекът срещу нас беше готов да се бори докрай, дори ако това му отнемеше цялото лято.

— Нямам честта да познавам тази дама — спокойно отвърна той, но очите му бяха започнали да кървясват. Хората от рода Бигс, сякаш казваха тези очи, считаха под достойнството си да воюват с жени, но ако жените си го търсеха, те можеха да бъдат мъже от стомана, без капчица жалост към врага. — Мога ли да попитам коя е тази дама?

— Това е нашата председателка.

— Радвам се да се запозная с вас, мадам.

— Мис Ъкридж — довърши представянето мистър Праут. Името изглежда прозвуча познато на мистър Бигс. Той се наведе и очите му блеснаха победоносно.

— Ъкридж ли казахте?

— Мис Джулия Ъкридж.

— Тогава всичко е наред — оживено заяви мистър Бигс. — Няма никаква грешка. Аз купих нашите билети от един джентълмен на име Ъкридж. Взех седемстотин по пет шилинга бройката, с намаление заради количеството и десет процента отстъпка за това, че платих в брой. Ако мистър Ъкридж е действал противно на указанията, вече е твърде късно да се поправи станалото. Би трябвало много ясно да му обясните какво трябва да направи, преди да се захване да го прави.