Еугениуш Паукща - Любовта към гората

Обичаше гората. Днес той изпълни пет години от шестото си десетилетие, а продължаваше да се чувства все така пъргав и млад, както през онези момчешки години, когато заедно с вуйчо си изучаваше тъмните кътчета на иглолистната гора. Още тогава обикна гората завинаги. Стана горски пазач при един голям господар, който сам не знаеше точно колко гори притежава. Службата беше добра, само че неплатена. Господарят имаше всъщност пари само за задгранични пътувания, но не му стигаха за заплатите на работниците в имението. Оттук започна безпътството на Алойз. Иска не иска, трябваше да работи допълнително, за да живее. Веднъж позволи на селяните тайно да секат дървета, друг път да събират съчки. Веднъж уби млад козел, а кожата продаде на един търговец. По-нататък вече беше лесно. Лисици, кози, диви свине, понякога дори и някой чудесен елен, шестнадесетак или осемнадесетак, бяха на разположение на Гертек. Не му беше необходима заплата от господаря. Господарят се досещаше за престъпленията, но нямаше друг изход — беше длъжник за годините, през които му служи горският пазач, но нямаше с какво да му плати. На Гертек му поникваха крила, чувстваше се чудесно с тази горска безкрайност. Докато дойде войната. Тогава всичко рухна, животът на Гертек се промени. Той вкуси и беднотия, за малко не отиде на другия свят като партизанин. С облекчение посрещна освобождението, мечтаеше да се върне към стария живот. Какво пък, щом господарят не се върна, променило се е, значи всичко…

В този миг въздъхна болезнено — дори пред самия себе си си припомняше с неприязън историите в Колобжег. В търсене на работа се отправи към западното крайбрежие. Като на стар професионалист му повериха лесничейството. Той наистина пазеше лесничейството, но не забравяше и своя интерес. Може би не ставаше дума толкова за интереси, колкото за това, че не можеше да сдържи бракониерския си нрав, придобит от години. Той не позволяваше гората да се сече, не продаваше, както преди, дървета. Гората не беше господарска, а държавна. Тези понятия Гертек умееше да различи. Затова пък не желаеше да признае собствеността на държавата по отношение на дивеча. За него той беше собственост на всеки, който с умение и стрелба можеше да го придобие. За това няма монопол нито държавата, нито някой друг.

Така Гертек бракониерства дълго време, закрилян от зелената лесничейска шапка. Но шило в торба стои ли? Пристигна един кожар, който изкупуваше нелегално от него кожи. И кълбото се разплете. Алойз беше прекалено разсъдлив, за да чака спокойно хода на събитията. По-хубаво му миришеше гората, отколкото затворническата килия. Една нощ изчезна заедно със семейството и покъщнината си, дирите му се изгубиха. Едва ли някой забеляза това, младата държава имаше много по-важни проблеми от преследването на един бракониер. Алойз се установи в Мазурия, изпълнен с надежда, че ще му се удаде да свърже някак стария начин на живот с новите условия. Дяволът му изпрати този Мачковяк. Той отрови живота на Гертек…

Стисна юмруци от гняв. Споменът за лесничея го разпалваше като огън. По-добре ще е да не му се изпречва на пътя. Нали го предупреди, че няма да успее да го изгони от гората.

Една лисица се шмугна в храстите със свита опашка. Стъпките й оставяха ясна следа върху белия сняг. В първия миг на Гертек му се прииска да свали от рамото си пушката, да изпрати точен куршум в посока на червеникавото тяло. Но се опомни. Еленът е по-голямо удоволствие. Засвирука през зъби, предпазливо премина през горската поляна. От Мачковяк нямаше и следа. Навярно спи в къщи, уморен от непрекъснатото преследване по Гертековите следи.

Старата борова гора беше гъста, закриваше небето дори в най-слънчевите дни. И сега снегът само тук-там се белееше по мъха. Тук беше тъмно, тихо. Теренът ставаше леко наклонен. Най-сетне мракът се просветли. Дърветата оредяха, надолу растеше гъст, буен лещак. Той се спускаше по склона чак до брега на горския поток, в който и в най-горещите дни на лятото водата беше студена, чак зъбите изтръпваха.

Алойз намали крачки. Наострил слух, той внимателно пристъпваше с пушката, която стискаше с всички сили в ръце и се промъкваше към брега на потока. Приближаваше се откъм дясната страна на водопоя на елените. Предварително си набеляза удобно за пусия място.

Обраслото му лице гореше, беше станало кървавочервено. Ловната страст винаги така се разпалва. Въртеше главата си на всички страни. Очите му, светли като изпрани, внимателно се вглеждаха в отсрещната страна на потока. От лещака извиваше до водата пътечка, която почти не се забелязваше през лятото, тъй като бе покрита с трева.