Еугениуш Паукща - Любовта към гората

С клюмнала глава Мачковяк се връщаше в селото. В ушите му непрекъснато звучеше шептенето на бракониера: „В гората израснах, в гората ще свърша живота си… А не се знае, чий живот ще е по-дълъг.“

Вкъщи не каза нито дума. Седеше неподвижно, опрял ръце на главата си. Стана само веднъж, излезе с тежка стъпка на пруста и погледна към дома на Гертек, който беше ярко осветен.

Едва когато си легнаха и лесничеят се заобръща от една страна на друга, тъй като не можеше да заспи, жена му успя да измъкне от него признание за изминалия ден. Закърши ръце:

— Сташек, имай, за бога, сърце. Имаш деца, жена! Остави тоя разбойник на мира. Той ще те убие. Нека бог го съди, а ти престани…

Лесничеят мълчеше, а тя започна да се моли на глас, като от време на време викаше в уплаха:

— Сташек, Сташек, за какво ти е да закачаш тоя дявол? Нека сам дочака своя край… Смили се над децата и жена си.

— Престани да хленчиш! — подхвърли гневно той. Тя млъкна, само въздишаше тежко.

Измъчени от разни мисли, които се въртяха из главите им тази нощ, те заспаха едва преди разсъмване, но скоро ги събуди отчаяният вик на малкия им син:

— Татко, майко! Чуй е умрял… Лежи до къщичката, не мърда.

Сякаш боднат с нож, Мачковяк скочи от леглото, изтича навън.

Пред къщичката лежеше неподвижно кучето. На челото му нямаше никакви рани. Някой трябва да го е отровил. Но как е успял да направи това, като Чуй не приемаше от никого храна? Странно е също, че не е лаял. Те биха чули, защото не спяха.

Мачковяк изтръпна. Невъзможен човек беше този Гертек.

Все по-силно се разпалваше у него омразата към бракониера. Гертек пръв пристъпи към остра борба. Сега да се пази!

— Да се пази — повтори шепнешком.

Дълго стоя над кучето, което до вчера беше верен другар при безкрайните му скитания из гората. Струваше му се, че над останките на кучето хитрият Алойз се е озъбил с подигравателна усмивка.

Гертек стана, както винаги, на разсъмване. Зад прозорците розовееше зората, с пастелен воал загръщаше градинските дървета и прозиращата зад тях линия на гората. В тази светлина Гертек забеляза нещо, което в един момент премахна останките от ленивото му настроение. Валеше сняг на големи, плавно люлеещи се във въздуха парцали.

Приближи лице към прозореца, притисна към него веселия си, вирнат нагоре нос. Небето беше чисто, само откъм изток се червенееха слънчеви лъчи. По-нататък сивият таван от облаци падаше ниско над земята и я покриваше със сняг.

Почеса се по небръснатата брада, след това прекара длан по късо подстригания перчем. Разкърши рамене, един миг постоя така, радостен от гледката, която виждаше зад замърсеното стъкло. Първият сняг никога не е траен. Този път времето се задържа меко няколко дни, но докато снежната покривка се стопи в земята, ще мине много време…

Бракониерското сърце тупаше радостно. Като се обличаше, Гертек час по час поглеждаше през прозореца, сякаш се страхуваше, че снегът ще спре да вали. Белите парцали продължаваха да се въртят спокойно, големи, дрипави, чак замрежваха всичко наоколо. Снегът обикновено затруднява живота в гората, но когато вали, той скрива всяка горска тайна. Алойз от един месец насам живееше с едно желание.

Въображението му бе възбудено от чудесния рогач шестнадесетак, който всяка сутрин идваше при потока близо до ямата за глина в пшибедронската иглолистна гора. Това не беше вече желание да изкара някакви пари, това беше неопределима ловна страст, наследствен инстинкт от поколения стари ловци.

Неведнъж му бе попадал случай за добър лов, но Гертек беше внимателен, умееше да сдържа личните си пориви. Мачковяк също откри този водопой на елените и разбра намеренията на бракониера. Няколко пъти вече се виждаха в гъстия лещак, спускащ се в полегат наклон към потока. Гертек търпеливо чакаше момента. И той дойде. Пресният сняг за минута ще скрие всички следи, трудно е да се допусне чак толкова липса на късмет, че лесничеят да се натъкне тъкмо на убитото животно. През нощта ще може да го закара до съседното село и там в магазина на приятеля си да го одере на спокойствие.

Гертек пъхна в джоба си парче хляб, хвърли поглед на спящите жена и деца. Тихо отвори вратата, разгледа внимателно наоколо. Хората в селото още спяха. Някъде започна да джавка кученце. Гертек се усмихна ехидно, спомняйки си умрялото куче на Мачковяк. По-трудно ще бъде сега на лесничея без кучешка помощ…

Облаци покриха все още свободната част на небето откъм източната страна на хоризонта. Смрачаваше се. Валеше гъст, спокоен сняг, но кой знае, може вече и да престане. Гертек се промъкна през градината, крадешком заобиколи полето. Класовете на зимната пшеница бяха показали зелени връхчета, сякаш жадуваха да се полюбуват на света преди дългия зимен сън. Някои бяха покрити напълно от пухкава снежна пелена. Гертек се огледа назад. Следите му се отпечатваха ясно, но снежните парцали ги засипваха бързо. Това именно му бе необходимо.