Робърт Паркър - Може би сън

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Паркър - Може би сън» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Може би сън: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Може би сън»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„В най-добрата си форма, Робърт Паркър звучи повече като Чандлър от самия Чандлър…“ — писаха рецензентите от „Ню Йорк Таймс“, отбелязвайки успеха на „Пудъл Спрингс“ — бестселъра на Реймънд Чандлър, завършен от Робърт Паркър.
Паркър е роден през 1932 г. Той е доктор на философските науки в Бостънския университет. Професор е по английски език в Североизточния университет, Масачузетс, САЩ. Чете лекции по американска литература и е написал няколко учебника, един от които е „Личната отговорност към литературата“.
Издал е множество романи с главен герой частния бостънски детектив Спенсър. Сред тях са най-продаваните трилъри: „Белият орел“, „Звезден прах“ и „Партньори в играта“. „Белият орел“ е бил девет седмици в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.
Робърт Паркър живее в Бостън с жена си Джоан.

Може би сън — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Може би сън», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Оставена сама на себе си, земята на Южна Калифорния е суха и грозна, но тук очевидно полагаха грижи за нея. Теренът беше поливан, засаждан и облагородяван. Свидетелство за това бе просторната зелена морава с пръснати по нея кичести, обсипани с цветове храсти, които ограждаха алеята за коли, настлана с натрошени мидени черупки. Наоколо не се виждаше жива душа. На табела от червено дърво личеше прогорен надпис: РЕСТХЕВЪН. Паркирах колата под висок евкалипт, обрулен от вятъра, самотен и тъжен, израснал сякаш единствено да придържа шнура на звънеца.

Навътре в къщата се разнесе нежният му мелодичен тон. Някъде в градината трябва да бе пусната автоматична поливачка, чийто тих ритмичен съсък достигаше до слуха ми. Декоративна лоза виеше ластари около неодяланите греди на предната веранда. Стоях в очакване да чуя стъпки. Напразно. Сетне вратата се отвори и в рамката се появи блед мъж със слаби рамене и мазна черна коса, сресана назад.

— Казвам се Марлоу. Искам да говоря с доктор Бонсентир.

Подадох визитната си картичка. По-безобидната — име, адрес, професия. Онази с кръстосаните саби давах на клиентите, на които исках да направя впечатление. Човекът в бялата престилка ме въведе в тъмно прохладно преддверие. По излъскания дървен под бяха постлани килими с мотиви от племето навайо. На стените висяха внушителни почетни дипломи в рамки и благодарствени писма в знак на признание за достойно изпълнен граждански дълг. Сред тях се мъдреше снимката на самия доктор Бонсентир с пригладена коса и под блестящо осветление. Надписът на малка пиринчена табела отдолу гласеше: Нашият основател, доктор Клод Бонсентир.

Прислужникът ме остави да съзерцавам доктор Клод и след две минути се появи отново.

— Последвайте ме, сър — рече той с едва доловим акцент, чийто произход така и не можах да определя.

Вратата вдясно ни отведе в библиотека; стените бяха целите заети от рафтове с книги, а в дъното се виждаше висока камина. Отстрани на прозорците се спускаха тежки тюркоазени завеси. Оттам влязохме в кабинет, по-малък от библиотеката, но с подобна мебелировка. Огнището, облицовано с гранитни плочи, бе близо до междинната врата, по-малко по размер и очевидно свързано с камината в библиотеката. Тюркоазените завеси в кабинета бяха спуснати и стаята тънеше в полумрак. Пред един от прозорците бе поставено бюро, което спокойно можеше да послужи за баскетболно игрище на джуджета, а зад него седеше самият доктор Бонсентир.

Мършав, с въздълга черна коса, разделена на път точно по средата, с тънки мустачки и тъй дълбоко разположени тъмни очи, та оставяше впечатлението, че се взира някъде отдалеч. Носеше костюм от тъмен плат с едва забележими бели райета. От джобчето на жилетката се подаваше тежка златна верижка, на чийто край наместо часовник висеше малко ключе. Мъжът бе подпрял лакти на бюрото. Добре поддържаният му маникюр блестеше, сякаш поредната процедура току-що бе приключила. С върховете на пръстите леко подръпваше долната си устна. По целия плот не се виждаше друго освен комплект молив и писалка от оникс и моята бяла визитна картичка. Мъжът бе вторачил очи в нея. Застанах пред него. Той не вдигна очи. Чаках.

В другия край на стаята имаше два кожени стола с дървени подлакътници и пиринчени копчета по шевовете. Придърпах единия от тях пред бюрото и се настаних в него. Мъжът бавно вдигна очи и надникна из дълбините на орбитите си.

Продължих да чакам. Той вече ме фиксираше.

— Какво, да не ми преглеждате зъбите? — попитах.

Бонсентир не се засмя, нито отмести поглед.

— Вие сте частен детектив — констатира той. Гласът му напомняше онези холивудски нюанси, в които няма конкретен акцент и звучат почти британски, особено, ако никога не сте слушали как говорят на острова. Приличаше ми на човек, който рецитира посредствени стихове по радиото.

— Да, през времето, когато не лъскам яхтата си — отвърнах аз.

Бонсентир не отместваше втренчения си поглед. Аз чаках. Когато очите ми посвикнаха със сумрака, забелязах по стените индианска металопластика. Голям сребърен щит, украсен с тюркоази и камъни, които не разпознавах. В кабинета имаше шест-седем такива щита. Над камината висеше маслен портрет на Бонсентир в бяла престилка и със замислен поглед.

— Занимавам се със сериозни неща, мистър Марлоу. На моите плещи лежи грижата за здравето на много хора. Целият ми ден е зает с мисълта за това. Нямам време за празни приказки.

— Браво на вас.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Може би сън»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Може би сън» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Красимир Бачков
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
Уилям Шекспир
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Мариана Тинчева-Еклесия
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Паркър
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Паркър
Робърт Паркър - Версия „Торнадо“
Робърт Паркър
Робърт Паркър - Обетована земя
Робърт Паркър
Жолийн Прюит-Паркър - Амеран
Жолийн Прюит-Паркър
Отзывы о книге «Може би сън»

Обсуждение, отзывы о книге «Може би сън» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x