Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Сипах й.

— Чудя се защо не ме убиха. Страхувах се, че ще го направят. Лежах там в тъмното и всеки път когато идваха си мислех дали не идват да ме убият.

— Сигурно не им е стискало — забелязах аз. — Сигурно са искали да се измъкнат по някакъв начин и да оставят Минго да го направи.

— По какъв начин.

— Ами можеха да напишат някакъв ултиматум и да го дадат на ченгетата. Някакъв неизпълним ултиматум. Тогава щяха да кажат, че те не са виновни, че не са имали избор; че е трябвало да го направят, за да спрат отровното ти влияние, защото властите са били измамени от Антихриста или от комунистите, или от Гор Видал, все едно от кого.

— Майката най-много искаше да ме убие — каза Рейчъл.

Тя погледна към Сюзън.

— Те не ме малтретираха в смисъл да ме измъчват или нещо подобно. Не бях вързана, нито ме биеха. Но майката искаше да ме унизи. А и синът, братът на Джули…

— Лорънс — казах аз.

— Да, Лорънс — тя потрепери.

— Какво правеше с теб Лорънс? — попита Сюзън.

Гласът й беше съвсем тих.

— Той идваше да ми носи храната, сядаше до мен на леглото и ме разпитваше за отношенията ми с Джули. Искаше всички подробности. Също ме опипваше.

— Боже Господи! — възкликнах аз.

— Мисля, че се възбуждаше, когато му разказвах как сме се любили с Джули. Казваше, че човек с неговото положение рядко има възможност да бъде с жена, че трябва да бъде внимателен, че е обект на всеобщо внимание и не може да рискува да бъде компрометиран от някоя жена. И ме опипваше.

Тя млъкна.

Съвсем тихо Сюзън попита:

— Той изнасили ли те?

— Не в истинския смисъл — отговори Рейчъл. Той… — тя спря за момент докато търсеше подходящите думи. — Той не можеше да ме изнасили в истинския смисъл на думата. Изглежда, че не можеше да получи ерекция.

— Сигурно майка му е казала да не прави така — казах аз.

Сюзън ме погледна неодобрително.

— А аз — продължи Рейчъл, като гледаше в чашата си, която беше наполовина пълна с уиски, — аз се опитвах да не говоря за Джули и за любене, защото знаех как ще му се отрази това, но когато не говорех за това, той започваше да ме заплашва. „Ти си в ръцете ми, казваше ми той. Мога да правя с теб всичко каквото искам, така че по-добре е за тебе да постъпваш както ти кажа.“ Той беше прав. Бях му в ръцете. Трябваше да правя това, което той ми кажеше. Беше нещо като парадигма на отношенията между мъжете и жените изобщо; едно положение, на което толкова дълго се бях противопоставяла и се опитвах да променя.

— Значи не само Лорънс, но и майка му участваше в това? — попита Сюзън.

— Да, и тя. Матриархат, който се опитва да не позволи на света да се промени и направи това, което винаги е била да изглежда маловажно или дори по-лошо, глупаво.

— Чудя се доколко са го съзнавали — казах.

Сюзън потрепери. Рейчъл ми отговори:

— Мисля, че не го съзнаваха. Но подсъзнателно за тях това беше нещо като драматизация на начина, по който искаха да е устроен света.

— Кой ти взе дрехите? — попита Сюзън.

— Майката. Предполагам, че искаше да ме унизи. Тя накара Лорънс и другия, който работеше за тях, да ме съблекат още когато ме затвориха в стаята.

— Чудя се дали това не е било също и заради Лорънс — каза Сюзън.

Рейчъл пийна още малко уиски. Тя задържа част от него в устата си докато гледаше Сюзън.

— Може би. Не бях помислила за това. Може би тя имаше известна представа, че той не е съвсем нормален в сексуално отношение. Сигурно мислеше, че добрата възможност да ме изнасили без усложнения, която му се предоставяше, може да му помогне.

Тя си изпи чашата. Сипах й още малко без да я питам. Тогава се обади Сюзън:

— Ти не ни разказа много за това как си се чувствала при това положение. Просто ни каза какво се е случило. Може би ще е добре да го споделиш с нас, за да ти олекне.

— Не знам — каза Рейчъл. — Научила съм се много строго да контролирам чувствата си. Може би като него — тя посочи с глава към мен. — Просто така трябваше, като се има предвид моята дейност. Ще пиша за тези чувства. Мога да пиша по-добре, отколкото да говоря. Знам, че да си заложник е унизително и обидно преживяване. Да си в чужди ръце. Да не можеш да разполагаш със себе си е много разрушително за личността и много страшно, ужасно… Не знам как да го кажа, ужасно е…

— То разрушава себеуважението на човека — каза Сюзън.

— Да — каза Рейчъл, — чувстваш се без всякаква стойност. Точно това е. Чувстваш се достоен за презрение — все едно, че си заслужил да те малтретират. Като че ли е твоя вината, че си там, където си.