Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Сега вече бяха излезли доста хора. Те ринеха снега или отиваха до магазина за продукти — имаше доста смях и съседски поздрави, както и много от своеобразния манталитет на обсадения град, според който всеки ти е приятел. Разгледах къщата. Всички капаци на прозорците на горния етаж от лявата страна и отпред бяха затворени. Свих зад ъгъла и тръгнах по страничната улица от дясната страна на къщата. И тук капаците на горния етаж бяха затворени. Продължих да вървя, докато се убедих, че и отзад е същото.

Вече знаех къде трябва да проверя най-напред ако успея да вляза вътре. Това беше единствената подробност, върху която трябваше да помисля. Джули ми беше казала, че има аларма против крадци и че майка й винаги я включва, преди да си легне. Май че трябваше да вляза, преди да си е легнала. Добре беше да знам и кой е вътре. Минго, най-вероятно. Видях нещо, което много приличаше на жълтокафявия му тъндърбърд. Той едва се подаваше зад една преспа отзад до гаража. Вероятно имаше една или две прислужници. Вътре бяха също Лорънс и мамичка. Който и да е бил там преди да започне снежната буря още беше вътре. Нямаше никакви следи от гуми, никакъв признак, че някой е чистил снега — само едно бяло море от сняг, над което като някакъв кораб от XIX век се извисяваше старата викторианска къща.

Продължавах да обмислям как да вляза. Можех да опитам стария номер, че съм от електрическата компания. Имаше обаче много неудобства. Инглиш ме познаваше, Минго — също. Познаваше ме и поне една от прислужниците. В случай, че ме хванат и загреят какво ги чака нещата ще станат още по-лоши. Може да убият Рейчъл. Ако успеят, може да убият и мен. Това щеше да остави Рейчъл без човек, който да я търси така, както я търсех аз. Може би Хоук би я намерил, но той няма моята мотивация. Хоук обаче би действувал по-бързо. Може би и по-бързо би я намерил. Той би подържал Инглиш провесен от някой прозорец на двайстия етаж, докато Инглиш му каже къде е Рейчъл.

И аз бях помислил за това. Не беше зле. Въпросът бе през колко хора трябва да мина, за да стигна до Инглиш и го провеся през прозореца? Вътре имаше поне пет души — Минго, Инглиш, майка му и двете прислужници. Но може би вътре бяха и всички членове на комитета за бдителност, които в момента, както си го представях, си точеха пиките.

Беше два часът. Нищо не помръдваше. Хора като Инглиш можеха да не излизат до април. Те си имаха и храна в килера, и пиене в избата, и гориво в резервоара, така че и през зимата нищо не можеше да им създаде неудобства. А дали си имаха и заложничка на тавана? Защо вече нямаше нито искания за откуп, нито заплахи с настояване да се спре книгата или нещо подобно? Дали снегът ги беше спрял? Не знаех отговора на никой от тези въпроси и можех да измисля само един начин да разбера каква е истината.

В два и петнайсет, като газех през снега, който понякога стигаше до кръста ми, стигнах до предната врата и позвъних. Ако ме познаят, познаят ме и толкоз. Ще реагирам според ситуацията. Отвори ми една прислужница, която не бях виждал.

— Търся мистър Инглиш, ако обичате.

— За кого да предам?

— Джоузеф И. Маккарти.

— Един момент, моля — каза тя и понечи да затвори вратата.

— Чакайте малко — казах аз. — Навън е студено, имаше снежна буря. Не може ли да почакам в антрето.

Тя се поколеба, а аз й се усмихнах обезоръжаващо, но и с малко превъзходство. Тогава тя кимна и каза:

— Разбира се, сър. Извинявайте. Моля, заповядайте.

Аз влязох вътре. Тя затвори вратата зад мен и тръгна по коридора, отвори една вътрешна врата и я затвори след себе си. Аз се заизкачвах по предните стълби колкото можех по-тихо. Имаше площадка, след това малък завой наляво, а после още три стъпала до коридора на горния етаж. Всъщност коридорите бяха два. Единият водеше от предната страна на къщата към задната, а другият, който беше напряко на първия в Т-образна форма, пресичаше къщата по ширина и водеше до коридора на крилото.

Имах общия план в главата си. Вчера прекарах по-голямата част от времето си пред камината в разучаване на плановете, които Джули беше направила. Стълбището към тавана беше в долния край на коридора — за него се минаваше през малка спалня в задната част. Къщата беше тиха. Отнякъде неясно достигаше звук от пуснат телевизор. В малката стая миришеше на сух парфюм с аромат на теменужки и на нафталин. Вратата към стълбището си беше на мястото. Зелена, дървена врата, скована от тесни, поставени вертикално дъски. На нея имаше катинар.