Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Да бягаме ли? — попита майката на Инглиш. — Ние искаме ти да се махнеш и ще те изкараме оттам. И теб и онази отвратителна лесбийка.

Минго беше приготвил пушката за стрелба и сега надничаше в стаята.

— Давам ви последен шанс — казах аз като се претърколих веднъж надясно, а после станах с вдигнат пистолет в дясната ръка, която подпирах с лявата. Минго стреля веднъж към мястото, където бях преди малко, а аз го прострелях под дясното око. Той падна назад и се строполи по стълбите. Инглиш започна да стреля неуверено в стаята, предполагам в посока на пламъка от дулото на пистолета ми, но се беше паникьосал и нямаше време да се прицели добре. Той изстреля четири патрона в тъмната стая, а аз внимателно се прицелих и го уличих на две места. Единият куршум го удари в челото, а другият — в гърлото. Той падна напред, без да издаде нито звук. Сигурно беше мъртъв още преди да стигне до земята. Видях как майка му се навежда и си помислих, че може да падне върху него, но после разбрах, че се опитва да докопа пистолета. Скочих на крака, направих още три скока и го избих с ритник от ръцете й, след което я издърпах да се изправи на крака, като я хванах отзад за яката. В ъгъла на устата й имаше малко мехурче слюнка. Тя се опитваше да ми извади очите с пръсти. Държах я на една ръка разстояние от себе си — моите ръце бяха по-дълги от нейните. Погледнах към Минго, който се беше строполил в подножието на стълбището. Мъртъв беше. Така изглеждат мъртвите. Ако си виждал това доста често, не можеш да сбъркаш. Аз казах:

— Мисис Инглиш, те са мъртви. И двамата. Синът ви е мъртъв.

Тя плю срещу мен и заби нокти в китката ми, като се опитваше да ми захапе ръката. Аз пък й казах:

— Мисис Инглиш, престанете, ще ви ударя.

Тогава тя ми ухапа ръката. Не ме заболя, защото се опитваше да ме хапе през дрехите, но страшно се ядосах. Прибрах пистолета си и я зашлевих силно през лицето. Тя започна да крещи срещу мен. Без думи, просто крещеше и се биеше с нокти и зъби, така че аз пак я ударих силно, този път с десния си юмрук. Тя падна и започна да хленчи, заровила лице в гърба на убития си син. Вдигнах пистолета на Инглиш и си го сложих в джоба, слязох по стълбите, взех пушката на Минго и извадих патрона, който беше останал вътре. Сложих го в джоба си, а после се върнах обратно по стълбите.

Рейчъл стоеше на вратата на стаята и гледаше тази касапница, примижала от силната светлина. Сивото одеяло беше увито около нея и тя го държеше с двете си ръце на врата.

Отидох при нея и й казах:

— Е, добре, Джейн Еър, намерих те.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето й, аз я прегърнах и тя се разплака. И аз се разплаках и продължавах да повтарям:

— Намерих те, намерих те.

Тя не каза нищо.

Първите полицаи, които дойдоха бяха от патрулните коли — три коли, въпреки бедственото положение. Един от тях беше Фоли — младият полицай с отличията на гърдите и с умното лице. Те се качиха по стълбите към тавана с извадени пистолети, упътени от уплашената прислужница, която ги беше повикала. Той влезе пръв. Още щом погледна към Рейчъл, разбра коя е.

— Ах ти, кучи син — каза той. — Намери я, значи.

Неговият колега с изпъкналото коремче приклекна до Инглиш и пипна врата му. После той и другият полицай от патрулната кола наполовина вдигнаха, наполовина помогнаха на майката на Инглиш да стане от тялото на сина си. Докато другият полицай я държеше, този с коремчето приклекна и прилепи ухо до гърдите на Инглиш. Погледна към по-младия и поклати отрицателно глава.

— Тоя тъпанар — каза той, — е свършил както и онзи там долу — той посочи с глава към Минго, който още лежеше прострян в подножието на таванското стълбище. Сигурно са го прескочили, докато са се качвали.

— Има два куршума в главата — отбеляза той.

После стана и ме погледна. Аз продължавах да прегръщам Рейчъл.

— Защо, по дяволите, плачеш? — попита той. — Я си помисли какво им е на тия тука.

Фоли бързо се обърна:

— Я млъквай! — викна му той. — Аз знам защо плаче. Ти не знаеш. Затова си затваряй шибаната уста.

Старият полицай поклати глава, но не каза нищо. Фоли ме попита:

— Ти ли очисти тия двамата?

Кимнах утвърдително.

— Шефът ще иска да си поговорите. Също и с нея.

— Не сега — казах аз. — Сега ще я заведа у дома.

Фоли ме гледа около трийсет секунди.

— Добре — рече той, — отведи я оттук.

Полицаят с коремчето каза:

— За Бога, шефът ще ни убие. Тоя тип очисти двама души, единият от които е Лорънс Инглиш и си тръгва, а ние стоим и го гледаме, Фоли, тук има два трупа.