Робърт Паркър - Момиче за сто долара

— Към бизнеса с проститутките има два подхода — започна той. — Можеш да търсиш количество — много проститутки, които работят с по десет, дванайсет клиенти на ден. А можеш да търсиш и качество. В такъв случай им се плаща на ден.

— Но по много — предположих. Тони кимна и продължи:

— Както знаеш, аз винаги съм смятал, че проституцията е бизнесът на чернокожите.

— Обичам хората, които се гордеят с расата си — отбелязах.

Тони се усмихна.

— Ако човек не пази традициите на рода си, какво друго му остава?

— Пари — казах аз. — Власт. Жени, отлежало уиски и Тай-Боп, за да застрелва хората, които не ти харесват. Коли, дрехи, оръжия…

Тони се усмихна и вдигна ръка, за да ме прекъсне.

— Добре де, може би традициите на рода не са всичко в живота.

— Но може би това, че управляваш половината град, е нещо.

— Само половината — напомни Тони.

— Засега — казах аз. — И това няма нищо общо с традициите на рода.

— Общо взето, аз собственоръчно организирах цялата проституция в града — обясни Тони. — Контролирам изкъсо бизнеса с количеството, но съм установил, че бизнесът с качеството изисква прекалено много усилия и вложения, така че съм оставил качествените проститутки да си го въртят сами, като ми плащат разумна такса.

Кимнах. Погледнах към Тай-Боп, който продължаваше да се подпира на стената до вратата. Бях забелязал, че Тай-Боп почти не говори. Както обикновено, той леко се поклащаше в ритъма на някаква музика, която никой друг не чуваше. Не даваше признаци, че изобщо чува разговора ни.

— Ейприл също ли ти плаща? — попитах.

— Естествено. Тя може да го потвърди. Плаща за правото да върти бизнес в града — каза Тони. — Но не толкова, че да няма печалба. Имам интерес те да останат в бизнеса.

— А ако не платят?

— Ще изпратя някого — отвърна Тони.

— А ако там сме аз и Хоук?

— Сигурно ще изпратя повече хора — каза Тони. — Но това не е важно. Тя винаги си плаща навреме.

Не отговорих. Тони сведе очи към сплетените си пръсти. Тай-Боп продължаваше да се поклаща в ритъма на музиката от небесните сфери.

— Сега обаче в копата сено има и друга игла — продължи Тони.

— Хубава метафора — одобрих. Тони сви рамене.

— Няма място за двамата — уточни той.

— И ти предположи, че аз също ще го издирвам.

— Аха.

— Вярно ли е, че той се опитва да тормози и други освен Ейприл? — предположих.

— Така е.

— И пак Оли ли се занимава с тормоза?

— Аха.

— И ти не се намесваш?

— Не още — каза Тони. — Оли е костелив орех. Ако се наложи, ще го счупим. Но ако елиминираме Оли, на мястото му ще се появи друг. Това не е ефикасно решение.

— Но ако елиминираме работодателя му, няма нужда да елиминираме Оли — продължих аз.

— Точно така — потвърди Тони.

— Вярваш ли на Оли, че не знае нищо? — попитах.

— Не съм сигурен — отвърна Тони. — Надявах се ти да хвърлиш светлина по въпроса.

— Но нали не вярваш самият Оли да го прави?

— Неговите хора се занимават предимно с физическа работа — отвърна Тони. — Оли няма да тръгне да влиза в бизнеса с проститутките.

— Смяташ ли, че работодателят му е местен? — попитах.

Тони притисна пръсти към устните си и леко ги потупа, докато обмисляше отговора.

— Никога не съм смятал, че не е — отвърна накрая.

— Значи ще работим заедно по случая? — обобщих.

— Просто исках да ти кажа, че и аз проявявам интерес — отвърна Тони. — Ако намериш този тип, ще изкараш нещо допълнително.

— А какво ще стане с него самия?

— Не се притеснявай за това.

— Страхотно — одобрих.

Тони стана и си облече палтото. Видях през прозореца, че отново вали сняг. От небето се сипеха ситни снежинки — нарядко, но постоянно.

— Имаме общи интереси, Спенсър — обяви Тони.

— Разбирам — отвърнах. — Ще те държа в течение.

— Добре — каза Тони.

Той кимна на Тай-Боп. Тай-Боп извади мобилен телефон, набра някакъв номер и каза нещо, което не чух. После отвори вратата и излезе. Тони го последва. Отидох до прозореца и погледнах към Бъркли Стрийт. До тротоара вече отбиваше големият кадилак. Тай-Боп отвори вратата откъм мястото до шофьора. Тони се качи. Тай-Боп затвори вратата и се качи отзад. Кадилакът излезе от Бойлстън Стрийт, тръгна по Бъркли Стрийт и се отдалечи към реката.

Едва тогава затворих страничното чекмедже на бюрото.

Общината се грижеше за почистването на снега от пешеходната алея по Комънуелт Авеню. Но след последния снеговалеж това все още не бе направено, така че когато с Ейприл тръгнахме да се разходим до парка в ранната вечер, под краката ни сигурно имаше два-три сантиметра бяла пухкава настилка. Снегът се сипеше леко, образувайки жълтеникави ореоли около уличните лампи, а скъпите апартаменти в сградите от двете страни на авенюто изглеждаха особено уютни.