Робърт Паркър - Момиче за сто долара

Хоук кимна. Помълчахме малко. После аз казах „ченге“, а Хоук кимна.

— Ченге? — повтори Ейприл.

— Ченге от градската, щатската или федералната полиция — продължих аз. — Всяко ченге може да си измисли причина да издирва такава информация и никой няма да го спре.

— Федерална? — повтори Ейприл. — Значи може да е нещо като агент на ФБР?

— Естествено — отвърнах. — Или патрулен полицай от калифорнийската полиция, или щатски шериф, или началник на полицейско управление в Чикаго, или полицай от окръг Къмбърланд.

— Къде се намира окръг Къмбърланд? — попита Ейприл. Сюзън също правеше така — задаваше въпроси, които нямаха връзка със същността на разговора. Запитах се дали това е типична женска черта… или просто аз се изразявах неясно… не, най-вероятно беше типична женска черта.

— В щата Мейн — обясних. — Близо до Портланд.

— Може би сте го сплашили — каза Ейприл.

— Ще видим — отвърнах. — Но докато не разберем със сигурност, Хоук или аз ще трябва да се навъртаме наоколо.

— Аз съм мутрата — обади се Хоук. — Ти си къртицата. Аз ще се навъртам тук. Ти трябва да изровиш нещо.

— Искаш ли да отидеш да си опаковаш някои неща? — попитах.

— Винаги си нося чанта в колата — отвърна Хоук. — Така че имам чисти дрехи и амуниции. Едно от момичетата излезе и ми купи новата книга на Томас Фрийдман.

— И очакваш да ти се плати за това? — попитах го аз.

— Половината от твоето възнаграждение — отвърна Хоук. — Както винаги.

— Този път може да го направим благотворително — изтъкнах.

— Става — каза Хоук. — Стига да делим поравно.

Стоях до прозореца в офиса и гледах към Бъркли Стрийт. През целия януари беше валяло и покрай бордюрите се издигаха преспи сняг. Тротоарите не бяха съвсем почистени, а снегорините допълнително затрудняваха движението. И все пак слънцето светеше ярко и някои от младите жени от големите застрахователни компании бяха излезли за ранен обяд.

Един голям кадилак отби и спря пред сградата, в която беше моят офис, на ъгъла с Бойлстън Стрийт. Тай-Боп излезе отзад и отвори вратата откъм шофьора. Тони Маркъс — с палто от туид с кожена яка — излезе от колата и внимателно прекоси снега, за да влезе в сградата. Кадилакът потегли. Сигурно караше Джуниър, стига мястото на шофьора да беше достатъчно широко.

Докато се качат, вече бях седнал зад бюрото. Отворих страничното чекмедже, където държах резервен пистолет. Тай-Боп отвори вратата и Тони Маркъс влезе.

— Спенсър — каза той.

— Тони — казах аз.

Тони внимателно закачи палтото си, взе стол и седна, като повдигна панталоните си, за да не смачка ръба. Тай-Боп се подпря на прага — беше с шапка, нахлупена накриво над сплетената на тънки плитчици коса. Беше облечен с провиснали джинси и зимно яке с емблемата на „Филаделфия 76“, под което се виждаше тениска. Изглеждаше на около двайсет и приличаше на всеки друг комично облечен почитател на гангста рап, с тази разлика, че можеше да простреля човек в окото от петдесет метра. В лявото или в дясното.

— Как е семейството? — попитах Тони.

Той сви рамене.

— Предполагам, че зет ти вече не е в Маршпорт — продължих.

— И двамата знаехме, че няма да се задържи — отвърна Тони.

— Добре ли е дъщеря ти?

— Не е по-зле — отвърна Тони. — Но и ти не притисна зет ми в Маршпорт — отбеляза той.

— Нямаше причина да го правя.

Тони смени темата.

— Какъв ти е проблемът с Оли Демарс?

— Две от неговите момчета тормозеха моя позната — обясних. — Ние с Хоук ги помолихме да престанат.

— Ейприл Кайл — каза Тони.

Кимнах.

— Оли не е човек, който ще се откаже лесно — заяви Тони.

— Той ми обясни, че в случая му плащат да го прави, така че чака по-нататъшни инструкции от работодателя си.

— Каза ли кой е работодателят? — попита Тони.

— Не знае кой е.

Тони се намръщи.

— Получавал инструкциите с анонимно телефонно обаждане — продължих аз. — А парите с анонимен банков превод.

— Как така се получават анонимни банкови преводи? — поинтересува се Тони.

— Оли отказа да изясни този въпрос — отвърнах.

— Може би с офшорна сметка — предположи Тони.

— Може би.

Тони се облегна на стола и сплете пръсти пред гърдите си. Беше среден на ръст, чернокож, с отпуснат врат, скромна афроприческа и гъсти мустаци. Дрехите му сигурно струваха повече от няколкото коли, които бях карал. Изглеждаше преуспяващ и омекнал. И в действителност беше повече от преуспяващ. Но изобщо не беше омекнал. Точно както и Хоук, можеше веднага да си върне обноските на чернокож от гетото, ако се наложи.