Робърт Паркър: Момиче за сто долара

— Ако има такива — каза Сюзън.

Довърших питието си и събрах сили да стана и да си налея друго.

— Не — спря ме Сюзън. — Аз ще ти донеса. Виж колко й е удобно.

Тя ми приготви питието и ми го донесе.

— Почти във всичко може да има повече или по-малко достойнство — казах аз.

— Знам — отвърна Сюзън. — Просто те дразнех. Ти направи за нея най-доброто, което беше възможно при онези обстоятелства.

— Прекалено е травмирана, за да стане майка от предградията.

— Или психоаналитичка — добави Сюзън. — Как е тя?

— Истинска жена — отвърнах. — Малко е стряскащо. От години си спомням за нея като за дете, а сега изведнъж вече не е дете.

— Все още ли се занимава с проституция?

— По достоен начин — отвърнах.

— Разкажи ми — подкани Сюзън.

Докато й разказвах, Пърл изведнъж скочи, сякаш чу някакъв глас, отиде при Сюзън и успя да се намърда при нея на креслото. Пърл тежи трийсет и пет килограма, което създаде известни териториални усложнения. Накрая Сюзън ги разреши, като седна на ръба на креслото и остави Пърл да се свие зад нея.

— Тя не започна ли точно в Бак Бей? Преди години, когато я намери?

— Аха — отвърнах. — На друг адрес, но да, предполагам, че по някакъв начин се е върнала към корените си.

— Звучи ми като преуспяваща очарователна млада жена — отбеляза Сюзън.

— Такава е — съгласих се. — Патриша Ътли, изглежда, е свършила добра работа.

— С живот като нейния, особено в началото, със сигурност е претърпяла сериозни травми — каза Сюзън.

— Знам.

— Травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.

— Знам.

— Ти май много знаеш — отбеляза Сюзън.

— От много години общувам с една адски интелигентна психоаналитичка — обясних. — По всички възможни начини.

— Интересно — каза тя. — Като се замисля за всички тези години общуване по всички възможни начини, не си спомням много разговори за психоанализа.

— А спомняш ли си да е било забавно? — попитах.

— Най-често здраво стискам очи и си мисля за Фройд — отвърна тя.

Разклатих кубчетата лед в чашата си.

— Значи смяташ, че проституцията във всички случаи е унизителна за жените? — попитах.

— Устроени сме да мислим, че е обидна за женското достойнство — отвърна Сюзън.

— Но не и за мъжете?

— Предполагам, че не сме научени да мислим, че е обидна за мъжкото достойнство. Но също така предполагам, че повечето от нас не одобряват мъже, които често посещават проститутки.

— Това може да обиди и двете страни.

— Или може би всички сме като моята пациентка — каза Сюзън. — За която сексът трябва да е доказателство за любов, всеки път. Може би влагаме прекалено голямо значение в него и не сме готови да признаем вероятността сексът без любов и обвързаност също да е забавен.

— А ако има и любов, и обвързаност? — попитах.

— Както при нас? — попита Сюзън. — Вероятно допълнително усилва всичко, което не означава, че не трябва да е забавно.

— Знаеш ли какво друго е забавно? — попитах аз. — Китайска храна за вкъщи.

— Особено когато има и любов, и обвързаност?

— Особено тогава.

— Може би искаш да ми кажеш, че си гладен?

— Да.

— А какво смяташ по въпроса за достойната проституция?

— Ще ти го кажа над порция свинско със сладко-кисел сос — отвърнах. — Или може би пиле с лимон.

— Да поръчам ли?

— Само ако ми разрешиш да ям с вилица — отвърнах. — Мразя клечките.

— Разбира се — съгласи се Сюзън. — Стига да ти е забавно.

Вдигнах чашата си.

— Скоч със сода, пиле с лимон и ти — друго не ми трябва.

— Ще поръчам — реши тя.

Офисът на Опи Демарс се намираше в малка тухлена сграда на Саутхамптън Стрийт, точно до Андрюс Скуеър, и имаше свой собствен малък паркинг. На паркинга нямаше други коли освен един Лексъс 1 1 Марка американски автомобили, произвеждани от Тойота. — Б.е.р. . Паркирах до него и влязох в сградата.

Огромен телевизионен екран в дъното доминираше над цялото помещение. Пред екрана бяха наредени пет-шест удобни стола, на два от които седяха две яки момчета и гледаха някакво телевизионно предаване, в което хора яд аха живи червеи. Отляво до стената имаше голяма конферентна маса с още столове, а между телевизора и вратата, която водеше навътре в сградата, имаше голям хладилник с цвят на авокадо.

Когато влязох, един от почитателите на риалити шоуто се обърна към мен и попита:

— Искаш ли нещо?

— Танк ме помоли да се отбия да говоря с Оли — обясних.