Робърт Паркър: Момиче за сто долара

— Той заяви, че им е омръзнало да чакат и че идват.

— Да ви пречат? — уточних.

— Да — отвърна Ейприл. — Заплаши ме, че този път ще бъде по-лошо.

— Вероятно няма да е по-страшно — отвърнах.

— Няма да се предам — каза тя. — Няма. Няма да му дам всичко това.

— Какво направиха последния път? — попита Хоук.

— Блъснаха Дорис, която работи на рецепцията, и минаха през цялата къща, като прекъсваха работата на момичетата и гонеха гостите навън.

— Много лошо за бизнеса — обади се Хоук.

— Да — съгласи се Ейприл. — Точно тези гости вероятно никога няма да се върнат.

— Имаш ли пистолет? — попитах.

— Да. Но не искам да го използвам. Не искам и вие да използвате пистолети. Ако застрелят някого тук, ще трябва да затворим същия ден.

— Така е — съгласих се.

— Това е добър бизнес — каза Ейприл. — Добър женски бизнес. Няма да се откажа от него, защото някакъв мъж иска да ми го отнеме.

Хоук гледаше монитора.

— Охо — възкликна той. Ейприл вдигна поглед.

— Да. Те са.

— Дами? — обърнах се към момичетата. — Отидете някъде другаде.

Двете погледнаха към Ейприл. Тя кимна. Те станаха и излязоха през вратата зад бюрото на Ейприл.

— Ами ти, феминистка красавице? — попитах я аз. Ейприл се усмихна. Не изглеждаше изплашена.

— Аз ще остана — отвърна тя.

— И аз бих останал — обади се Хоук. — Ще бъде забавно.

И двамата мъже бяха с тъмни палта. На монитора единият изглеждаше дебел. Заобиколиха бюрото на рецепцията и тръгнаха право към офиса на Ейприл. Вратата се отвори, двамата влязоха и така ги видяхме на живо. Единият наистина беше дебел. Другият имаше мощен торс, като на състезател по вдигане на тежести.

— Пак трябва да си поговорим, курво… — започна състезателят по вдигане на тежести.

После млъкна, защото забеляза Хоук и мен.

— А вие кои сте, по дяволите? — попита.

— Понякога и аз си задавам този въпрос — отвърнах. — Нощем, когато остана сам с мислите си. На теб случва ли ти се?

— Не сте клиенти — каза любителят на тежката атлетика.

Вероятно му го подсказа фактът, че Хоук си беше свалил палтото и в кобура под мишницата му имаше магнум 44-ти калибър. Бяха дошли с идеята, че няма да им се наложи да се пресилват. И двамата стояха със закопчани палта. Ако изобщо носеха пистолети, щеше да им отнеме средно по пет минути да ги извадят.

— Ние сме охраната — отвърна Хоук.

Държеше се учтиво. Двамата с палтата ни гледаха. Бяха малко объркани. Въпреки вежливостта Хоук някак си не приличаше на човек, който се предава лесно.

— Няма значение — каза щангистът. — Разходете се някъде. Трябва да си поговорим с главната проститутка.

— Казва се мис Кайл — обадих се аз.

Дебелият започна да си разкопчава палтото.

— По-добре стой закопчан — посъветвах го аз.

Дебелият се намръщи.

— Майната ти.

Хоук направи една крачка от мястото, където се подпираше на шкаф за документи, и го повали с толкова светкавичен удар, че дебелият дори не успя да вдигне ръце. Падна на четири крака и остана в това положение, като бавно поклащаше глава. Ръцете на щангиста леко се раздвижиха, сякаш му се искаше да си разкопчае палтото, но не посмя да го направи.

— Кой ви изпрати да си поговорите с мис Кайл? — продължих.

— С теб няма да разговарям — отвърна той.

Направо ми пожаля за него. Беше дошъл с идеята да сплаши няколко проститутки и може би да натупа някой тип от Нютън, който беше дошъл за бърз сеанс в ранния следобед. Изобщо не си беше представял, че ще му се наложи да се разправя с нас. А току-що беше започнал да осъзнава, че ние двамата с Хоук имахме определено преимущество над тях двамата.

— Ще говориш с мен — възразих. — Въпрос на време.

Дебелият се изправи с мъка. Не поглеждаше към Хоук.

Хоук беше извадил пистолета си. Държеше го насочен към пода до себе си.

— Нямам какво да ти кажа — измърмори щангистът.

Опитваше се да се държи на положение. Ударих го през лицето. Чух как Ейприл ахна зад гърба ми. Тежкоатлетът отстъпи. Плесницата болеше. Беше унизителна. Но най-вече го стресна. В неговото обкръжение хората рядко си удрят плесници. Той вдигна ръце към лицето си и хвърли поглед към дебелака.

— Кой ви изпрати да говорите с мис Кайл? — продължих. Щангистът заотстъпва към вратата. Хоук му препречи пътя.

— Аз изчезвам оттук — заяви тежкоатлетът.

Престорих се, че ще го ударя в стомаха с десния си юмрук. Той отпусна ръце и аз го зашлевих с лявата ръка. После и с дясната. Той се сви, прибра глава между раменете си и закри лицето си с ръце. Плеснах го по темето. Той вдигна ръце, за да се защити. Тогава отново го зашлевих през лицето.