Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

Любиха се страстно, както никога досега — всеки усещаше болезнено удоволствието, което изпитваше другият, всеки допир беше по-разтърсващ от предишния. Сякаш от страх пред бъдещето, всеки се впиваше в тялото на другия с изгаряща страст, така че да остави незаличими спомени в съзнанието им.

Когато стигнаха заедно кулминацията, Тереза отметна глава назад и нададе силен вик, без да прави опит да го сподави.

После седна в леглото и сложи главата на Гарет в скута си. Започна да го гали по косата с непрестанно, равномерно движение, заслушана в дишането му, което постепенно се успокояваше.

Късно същия следобед Гарет се събуди сам в леглото. Като видя, че и дрехите на Тереза ги няма, бързо грабна джинсите и ризата си. Докато закопчаваше ризата си на излизане от спалнята, зашари с поглед из къщата, за да зърне Тереза. В къщата беше студено.

Завари Тереза в кухнята. Седеше до масата, облечена с якето си. Пред нея имаше чаша с останало на дъното кафе — явно, че не беше съвсем отскоро тук. Погледна часовника си и установи, че е спал близо два часа.

— Ей, здрасти! — подметна той плахо.

Тереза го погледна през рамо и почти шепнешком отвърна:

— О, здрасти… Не те чух да влизаш.

— Добре ли си?

Тя не отговори пряко на въпроса му.

— Ела да седнеш до мен. Имам да ти казвам много неща.

Гарет седна до масата. Усмихна ѝ се нерешително. Тереза повъртя малко чашата в ръцете си, взе от скута си писмата и ги остави на масата. Очевидно ги беше изнесла от спалнята, докато е спал.

— Това лято, както тичах на плажа, намерих бутилката с писмото — започна тя ясно, но бавно, сякаш си спомняше нещо мъчително. — Нямах представа какво пише в него, но когато го прочетох, се разплаках. Беше толкова трогателно — усещах, че думите ти извират право от сърцето, а и начинът, по който беше написано… Може би проявих разбиране, защото и аз се чувствах безкрайно самотна… — Тя го погледна и продължи: — Същата сутрин го дадох на Диана да го прочете. Отпечатването му във вестника беше нейно хрумване. Отначало се възпротивих… смятах, че това е нещо твърде лично, но тя ме увери, че никакви имена няма да се разкриват и хората щели да го харесат. Накрая склоних и реших, че с това всичко се приключва. Но не стана така. Тя въздъхна. — Малко след като се върнах в Бостън, ми се обади една жена, която прочела рубриката. Тя ми изпрати второ такова писмо, намерено от нея преди три години. То още повече възбуди любопитството ми, но и тогава не сметнах, че нещата ще стигнат по-далече… Между другото, чувал ли си за списание „Янки“?

— Не.

— То е регионално списание и не е много известно извън Ню Ингланд, но публикува интересни неща. Именно в него видях третото писмо.

Гарет я погледна изненадан.

— Било е отпечатано там?!

— Да, там. Издирих автора на материала и той ми изпрати писмото. Тогава вече любопитството ми надделя. Разполагах с три писма, Гарет, не с едно, а с три и последните две ме развълнуваха не по-малко от първото. И така, с помощта на Диана открих кой си и дойдох да се запозная с теб. — Тя се усмихна тъжно. — Знам, че звучи, както ти каза — като плод на развинтена фантазия, — но не е така. Не дойдох тук, за да се влюбя в теб. Не дойдох, за да пиша поредния си материал. Дойдох само да видя кой си, нищо повече. Исках да срещна мъжа, написал трите прекрасни писма. Отидох на пристанището и те видях. Разговорихме се и тогава ти, ако си спомняш, ме покани да се разходим с яхтата. Ако не ме беше поканил, вероятно щях да си тръгна още същия ден.

Той не знаеше какво да каже. Тереза се пресегна и постави предпазливо ръката си върху неговата.

— Но трябва да призная, че прекарах чудесна вечер и тогава установих, че искам да те видя отново. Не заради писмата, а заради начина, по който се държа с мен. Оттам нататък всичко се разви съвсем естествено. След първата ни среща нищо, което се случи между нас, не беше част от план. То просто се случи.

Той помълча още секунда, загледан в писмата.

— Защо не ми каза за тях още тогава?

Тя не побърза да му отговори.

— На няколко пъти ми идеше да ти кажа, но… и аз не знам… опитвах да убедя себе си, че няма значение как сме се срещнали. Единственото, което имаше значете, беше дали ще си допаднем. — Тя пак замълча, знаейки, че трябва да каже още нещо. — Освен това си помислих, че няма да го разбереш. А не исках да те загубя.

— Ако ми беше казала по-рано, щях да го разбера.

Тя го наблюдаваше внимателно.

— Щеше ли, Гарет? Наистина ли щеше да разбереш?