Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

— Ти ме излъга — каза той за трети път. — Използва ме.

— Не е вярно…

— Вярно е! — прогърмя гласът му в стаята. Спомни си за Катерин и протегна ръката си с писмата към Тереза, сякаш тя не ги беше виждала. — Те бяха мои… в тях са моите чувства, моите мисли, моя начин, по който се преборвах със загубата на съпругата си. Мои бяха, не твои.

— Не съм искала да те наранявам.

Той я загледа продължително и безмълвно. Мускулите на челюстта му изпъкнаха от напрежение.

— Цялата тази работа е пълно безобразие — рече накрая той и не я остави да каже нещо. — Използвала си чувствата ми към Катерин, за да задоволиш някакво твое желание. Помислила си, че щом съм обичал Катерин, ще обикна и теб, така ли?

Тя пребледня. Изведнъж почувства, че не е в състояние да говори.

— Планирала си всичко от самото начало, нали? — Той замълча и прекара пръсти през косата си. Когато пак заговори, гласът му бе грапав. Всичко е било нагласено. — Като че ли се олюля и тя се пресегна да го хване.

— Гарет… да, признавам, че исках да се запозная с теб. Писмата бяха толкова красиви… и ми се прииска да видя що за човек е този, който ги е писал. Но нямах представа до какво ще доведе това, оттам нататък нищо не съм планирала. — Хвана го за ръката. — Обичам те, Гарет. Искам да ми повярваш.

Когато тя свърши да говори, той издърпа ръката си и се отдалечи.

— Що за човек си ти?

Въпросът му я жегна и тя отговори отбранително:

— Не е каквото си мислиш…

Гарет продължи, подминавайки думите ѝ.

— Сигурно имаш болезнено развинтена фантазия.

Това ѝ дойде в повече.

— Престани, Гарет! — изкрещя тя гневно. — Изобщо не чуваш какво ти говоря! — Както крещеше, по лицето ѝ потекоха сълзи.

— Защо да те слушам? Ти ме лъжеш, откакто се запознахме.

— Не съм те лъгала за нищо. Просто премълчах за писмата!

— Защото си знаела, че си постъпила нечестно!

— Не… защото знаех, че няма да ме разбереш — заяви тя твърдо, опитвайки да се овладее отново.

— Много добре те разбирам. Стана ми ясно що за човек си!

Тя присви очи.

— Не бъди такъв.

— Какъв? Сърдит? Обиден? Та аз току-що открих, че всичко е било игра, и сега искаш да спра ли?

— Млъкни! — извика тя и гневът ѝ отново изплува на повърхността.

Този път той като че ли онемя и само я загледа. После пак вдигна към нея писмата и заговори с пресеклив глас.

— Ти си мислиш, че си разбрала какво е било между мен и Катерин, но не е така. Колкото и писма да си чела, колкото и добре да си ме опознала, ти никога няма да разбереш. Онова, което беше между нас, беше истинско. Както беше истинска и тя…

Той замълча, опитвайки да събере мислите си, и я гледаше сякаш беше напълно непозната. После изрече нещо, което я заболя повече от всичко, което чу от устата му досега.

— Ние никога няма дори да се доближим до онова, което имаше между Катерин и мен.

И без да дочака отговор, мина покрай нея и отиде при пътната си чанта. Нахвърли вещите си вътре и рязко затвори ципа. За миг тя си помисли да го спре, но още беше зашеметена от последните му думи.

Той се изправи с чантата в ръка.

— Тези — вдигна писмата, които държеше — са мои и си ги взимам.

Тя изведнъж съзна какво смята да прави и попита:

— Защо си тръгваш?

Той я изгледа.

— Та аз дори не знам коя си.

Без да отрони дума повече, той се обърна и се запъти към вратата.

Тъй като не знаеше къде другаде да отиде, като напусна апартамента на Тереза, Гарет взе такси за летището. За жалост нямаше никакви самолети в неговата посока и той прекара там остатъка от нощта. Беше все още толкова ядосан, че не можеше и да заспи. С часове се разхождаше из терминала, минаваше покрай витрините на отдавна затворените магазини и само от време на време се спираше да погледне през стъклените прегради, отделящи заминаващите нощни пътници.

На сутринта хвана първия самолет за дома и когато малко след единайсет часа се прибра вкъщи, влезе направо в спалнята си. Когато обаче си легна, събитията от предишната вечер продължиха да държат съзнанието му будно. Най-накрая, след като разбра, че няма да може да заспи, стана, взе си душ, облече се и седна отново на леглото. Погледа известно време снимката на Катерин, после я взе и я занесе във всекидневната. Писмата, които бе взел от Тереза, лежаха на ниската масичка, където ги бе оставил още с влизането си. В апартамента на Тереза беше прекалено шокиран, за да осмисли случилото се, но сега, със снимката пред себе си, той започна да ги препрочита бавно, почти с благоговение и като че ли присъствието на Катерин отново изпълни стаята.