Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

— Ей, вече мислех, че си забравила за срещата ни — подвикна той, докато наблюдаваше Катерин да се приближава към рампата с пазарска чанта.

Усмихната, Катерин пое ръката му, за да се качи на борда.

— Не съм забравила. Просто се отклоних малко от пътя си.

— Защо?

— Ами отбих, се при лекаря.

Той взе чантата и я остави настрани.

— И какво, добре ли си? Забелязах, че напоследък нещо не си във форма.

— Добре съм — прекъсна го тя. — Но мисля, че тази вечер не съм в състояние да тръгна с теб.

— Значи е нещо сериозно, така ли?

Катерин се усмихна отново, наведе се и извади малко пакетче от чантата. Гарет я наблюдаваше, докато тя го отваряше.

— Затвори си очите и ще ти покажа какво е.

Все още разтревожен, Гарет се подчини и чу шум от разкъсване на хартия.

— Готово, можеш да гледаш вече.

Катерин бе разгърнала в ръце някаква бебешка дрешка.

— Какво е това? — попита той недоумяващ.

Лицето и грееше от гордост.

— Бременна съм — заяви тя възбудена.

— Бременна?

— Ъхъ. В края на втория месец.

— Втори месец?!

Тя кимна.

— Мисля, че е станало последния път, когато излизахме с яхтата.

Все още в шок, Гарет взе дрешката и внимателно я задържа в ръка. После се наведе и прегърна Катерин.

— Не мога да повярвам…

— Но е самата истина.

Когато новината проникна в съзнанието му, лицето му се озари от широка усмивка.

— Значи си бременна!

Катерин затвори очи и прошепна в ухото му:

— И ти ще станеш баща.

Изскърцване на вратата прекъсна мислите на Гарет. В стаята надникна баща му.

— Видях пикапа ти навън. Исках да се уверя, че всичко е наред — поясни той. — Не те очаквах толкова рано, мислех, че ще се прибереш чак довечера. — Когато Гарет не отговори, баща му пристъпи навътре и мигом зърна снимката на масичката. — Добре ли си, сине?

Те седяха във всекидневната, докато Гарет обясняваше положението от самото начало — за сънищата си, които сънуваше от години, за писмата, които бе изпращал в бутилка, и накрая за караницата в апартамента на Тереза. Не скри нищо. Когато свърши, баща му взе писмата от ръката му.

— Сигурно е било шок за тебе — рече той, оглеждайки писмата; беше изненадан, че Гарет никога не му бе споменавал за тях. — Но не мислиш ли, че си бил прекалено груб с нея.

Гарет поклати уморено глава.

— Тя е знаела всичко за мен, татко, и нищо не ми каза. Нагласила е всичко.

— Не, не го нагласила — възрази кротко баща му. — Може и да е дошла да се запознае с теб, но не те е накарала да се влюбиш в нея. Това е станало по естествен начин.

Гарет отмести поглед настрани, после пак го върна към снимката.

— Но не смяташ ли, че не е честно да го скрие от мен?

Джеб въздъхна — не му се искаше да даде отговор на въпроса, защото знаеше, че той щеше да доведе Гарет до предишното му състояние. Затова се опита да стигне до сина си по друг начин.

— Преди две седмици, когато разговаряхме на кея, ти ми каза, че искаш да се ожениш за Тереза, защото я обичаш. Помниш ли?

Гарет кимна разсеяно.

— Защо си промени решението?

Лицето на Гарет издаваше пълното му объркване, когато погледна баща си.

— Но нали вече ти казах, че…

— Да, ти изтъкна своите причини — прекъсна го Джеб, — но не беше напълно честен… нито спрямо мен, нито спрямо Тереза, нито спрямо самия себе си. Тя може и да не ти е казала за писмата, а признавам, че би трябвало. Но не това е причината да си ядосан сега. Ядосан си, защото тя те е накарала да проумееш нещо, което ти не искаш да признаеш.

Гарет гледаше баща си, без да отговаря. После стана от дивана и отиде в кухнята с внезапното желание да избегне по-нататъшния разговор. В хладилника видя кана с готов подсладен чай и си наля една чаша. След това извади металната форма за лед, за да отчупи две кубчета. Но поради напрегнатото си състояние натисна лостчето по-силно, кубчетата отхвръкнаха високо и паднаха на пода.

Докато Гарет мърмореше и ругаеше в кухнята, Джеб гледаше снимката на Катерин и в съзнанието му изплуваха спомени от живота с неговата съпруга. После остави писмата и отиде до плъзгащата се стъклена врата. Отвори я и се загледа как студените декемврийски ветрове от Атлантика подгонваха вълните и те бясно се разбиваха в брега, а шумът им отекваше в къщата. Както съзерцаваше океана, чу, че на външната врата се почука.

Обърна се, чудейки се кой ли може да бъде. Защото колкото пъти идваше при сина си, нито веднъж не бе сварвал някого тук.